Мания по хазартните игри е обхванала тотално страната ни покрай широко рекламираните телевизионни, национални и какви ли не други лотарии. На всеки час от екраните, радиата, билбордовете и дори вестникарските павилиони се пулят уж доволните и щастливи печеливши, които се хвалят как животът им се променил със спечелите суми и подтикват уж бедния българин, който си броял стотинките, да си дава последните пари вместо за хляб – за лотарийни билети.

Дори най-мизерстващите се изкушават да не нахранят децата си за вечеря, а да си купят талонче, обладани от мощната пропаганда – всеки месец по един национален лотариен милионер! Клетите хорица вече се сънуват с наредени купове от пачки в огромен палат и търкат ли търкат… Малцина от тях обаче знаят каква е истината и си дават сметка за нея, защото мозъците им са ежедневно промивани от рекламите. А тя е, че дори да спечелят милиарди, няма да ги получат на куп, а ще ги чакат до гроб…

Пълна илюзия е представата на обсебените от талончетата, че щом ударят печалбата, животът им изведнъж ще разцъфне, ще си купят палат поне за 2 млн. евро, с „Порше” и „Мерцедес” отпред. Това няма как да се случи показва проверка на ПИК. По простата причина, че големите печалби от националните лотарии не се изплащат накуп. Те се разсрочват с години напред, в случая с милионите – дори десетилетия. Така, че щастливият новобогаташ всъщност прибира дребни суми месечно и до гроб трябва да чака и събира левчетата от печалбата, за да успее да се почувства като баровец и „да си оправи живота”, както обича да казва българинът.

А в крайна сметка никой не гарантира, че това някога изобщо ще се случи. По две причини – печалбата не се наследява след смъртта на получателя й, а освен това не е ясно колко дълъг ще е животът на тези фирми. Въпросните игри станаха хит в последните три години благодарение на шумните телевизионни реклами, но никой не гарантира, че ще ги има и утре, след една или две години. Кой ще изплаща уж милионните печалби тогава?

Простата статистика показва, че от манията на българите по търкане на билетчета през последните години приходите от хазартни игри в България са се удвоили и само за 2017 г. са стигнали над 3 млрд. лв. Тъй като данъчните облекчения са огромни, платените данъци за 2016 г. са само 177 млн. лв. Най-голяма печалба се регистрира от игрите с търкане на билетчета.

Анализът на данните показва агресивно и бързо разрастване на пазара на хазартни игри в България. Според справката в "Амадеус" в България са регистрирани 1327 компании, които се занимават със залагания и хазарт.

Оттам се вижда, че трите най-големи хазартни клъстера са групирани около компании на Васил Божков ("Ню Геймс" АД, "Евробет" ООД, "Национална лотария" АД и др.), Суди Озкан ("Принцес Свиленград" АД, "Стар Принцес" АД и др.) и "Саневиан" ООД ("Уин Сити" ЕООД, "Букмейкър 1" ООД и др.). Анализът показва броя на обявените служители в хазартните компании на Васил Божков (464 души), Суди Озкан (1307 души) и Саневиан (1762 души), отчитат от „Амадеус”.

Според данните най-печеливши са компаниите на Васил Божков, които организират и игрите с търкане на билетчета. За 2017 г. "Ню геймс" АД и "Национална лотария" АД са обявили оборот от 88.5 млн. евро и 15.3 млн. евро, а общият оборот от най-големите хазартни компании на бизнесмена достига 296 млн. евро. След данъчното облагане печалбата е около 76 млн. евро.

Е, какво са при тези печалби няколко милиона върнати на вманиачените по хазарта българи годишно? Още повече, ако така или иначе не ти се налага да ги даваш накуп, ако въобще някога ги дадеш…

Огромната илюзия бе разкрита първо от ПИК преди време след анализ на адвокат Веска Волева, която работи в тази посока, за да разясни как хората могат да си търсят правата. Тя разкри, че по повод късметлията от Ямбол чичо Митко, който удари преди време 12 млн. лв. от тв игра с лотарийни билети, че всъщност няма как да получи парите си и да стане милионер, тъй като ще му бъдат изплащани 20 години и не се знае дали ще е жив да се види милионер наистина.

Адвокати разкриха и много други притеснителни факти около т.нар. печеливши. С какво право огласяват кой е печелившият, ако той не желае? По закон никой няма право да огласява източниците на доходи на частни физически и юридически лица освен ако не са разследвани за злоупотреби от специализираните органи, т. е. по тази пункт печелившият може да съди т. нар. лотарии за злоупотреба с информация.

Истината е обаче, че това няма как да стане. Печеливши с по-дребни суми от 5 до 10 хиляди лева разкриха пред ПИК, че ако искат да си вземат парите, трябва да подпишат строг договор за конфиденциалност, от който произтичат огромни неустойки, че няма да разкриват подробности за изплащането на парите и играта. Освен това задължително трябвало да се явят на посочена от лотарията дата на снимки в телевизионно студио и искат, не искат, да бъдат показани по телевизията пред цяла България. Иначе пари няма.

„Печалбата се изплаща 20 години?! Пита се какво става ако за това време човекът не дай Боже се спомине, а лотарията фалира, настъпят социални катаклизми, война, непочтени лица се намесят в схеми за натиск, измами, убият го целенасочено и пр. – Ами ще загуби всичко човечецът, все едно не е печелил и по-добре да не беше, а някой ехидно ще се смее на гърба на „бедняка-милионер”, категорични са юристите.

Агенция ПИК потърси за коментар и Бетина Жотева, която е член на Съвета за електронни медии, във връзка с масираните реклами по телевизията на хазартни игри. Има ли подвеждащ елемент в тях, нарушен ли е законът и ще предприеме ли мерки СЕМ, ето какво тя ексклузивно пред медията ни.

„Ако знаете колко разправии имаме с това нещо, просто не е истина. Имаме страшно много сигнали от хора, които пишат и питат как е възможно СЕМ да не прави нищо. Изпратили сме поне 20 писма до Държавната комисия по хазарта за нарушаване на Закона по хазарта. И оттам ни отговарят всеки път, че законът не е нарушен. Тоест не подлежи на санкция нищо от това, което се излъчва като реклама за лотарията.

„На нас ни звънят обикновени граждани, за да ни питат защо го допускаме това нещо. Когато ние се обръщаме към Комисията по хазарта, отговорът е, че няма нищо нередно. На всички обясняваме, че на практика не е нарушен нито един закон и санкциите няма да минат в съда”, обясни тя.

„Моето лично мнение е, че тези игри са изключително вредни. Това е такъв вид хазарт, към който човек се пристрастява. За съжаление хората са бедни и се надяват да спечелят нещо. Аз обаче не съм убедена, че всички, които ги показват, че са спечелили определена сума, в действителност са я спечелили. Иначе нямам лично впечатление, не познавам нито едно лице, което да е спечелило. Аз лично не бих препоръчала на хората да играят. Но виждаме една толкова масирана реклама.

 Ако нещо трябва да се промени, това е Законът за хазарта и това трябва да стане в Народното събрание”, категорична е Жотева.

"Международни изследвания показват, че хазартът създава зависимости, подобни на пристрастяване към наркотични вещества", коментира пък експертът Тихомир Безлов.

"Големият въпрос е защо политическите елити и бюрокрацията у нас за последните 28 години подкрепят нарастването на зависимостта от хазарта сред населението. Това е практически унищожаване на доход на семействата, съответно на страната, разрушаване на конкурентоспособност, създаване на зависими деца и родители - независимо дали е търкане на билетче, или изиграване на заплата на ротативки. Тъжно е да гледаш как няма българско градче без игрална зала. Особено песимистично е как телевизиите все по-активно рекламират тази хазартна зависимост (сравнима с наркозависимостта). Не съм гледал рекламните бюджети, но имам чувството, че освен че са от най-големите, най-бързо растат", коментира той.

За подбуждането на децата към хазартните игри с рекламата в медиите обърнаха внимание от Националната мрежа за децата. "Децата виждат тези образи реално. Те не могат да направят разликата между реалното и нереалното и затова стават жертва именно на този тип реклама", коментира изпълнителният директор на Националната мрежа за децата Георги Богданов.

"В Националния съвет за саморегулация има много ясно зададена тема, свързана с това, че търговската комуникация на хазартни игри не трябва да подбужда непълнолетните да участват в хазартни игри или да показва непълнолетни лица да участват в тези хазартни игри. Тоест няма да се използват дори и образи или твърдения, които са привлекателни за децата, а в този случай тази реклама в крайна сметка наистина подтикваше детското население в България да играе и да търка билетчета", обясни той.

И припомни, че СЕМ излезе с едно отрицателно становище за това, което се прави в медиите, но Държавната комисия по хазарта и Министерството на младежта и спорта продължават да мълчат и да бъдат безучастни към проблема. "Все още очакваме в Комисията за медии и култура също да се разгледа тази тема, свързана с хазарта и с рекламата", добави той.