Париж, тиха лятна вечер. На масата в ресторанта семейна двойка. Жената замислено гледа надолу и поглажда ритмично основата на бутилката вино пред нея.
- За какво мислиш, скъпа?
- Мисля за Жан.
- Не мисли за Жан, мисли за мен.
- Добре скъпи. - и жената преместила ръката си от основата на бутилката към гърлото й, като продължила ритмично да я поглажда.