Не ми е приятно да се превръщам в резоньор на напоителното публично говорене на Георги Първанов, но в случая с днешното му телевизионно интервю той е този, който прозвуча като ехо спрямо тезата, която от доста време защитавам- първоначално самотно, но все повече в хор с нови и нови коментатори. Та чак и Първанов вече се включва със своето долно „до” !

 

Сред лъжите, които заслужават опровержение, като твърдението му за постигнатата тъкмо от него диверсификация на енергийните източници за България, като и сред повтарящите се негови клетви за вярност към Русия под формата на жалейката за „пропуснатите ползи” около провалените му обещания за руски мегаломански проекти, днес от устата му се изтърколи един намек за нещо вярно: че сблъсъкът в България не е между лявото и дясното.

 

Грешен бил сценарият за сблъсък между лявото и дясното за президентските избори, уж загадъчно анонсира той отдавна случилото се групиране в българската политика по граничната бразда между съветското-руското минало и системно торпилираната от него евроатлантическа действителност.

 

Това е „откритие”, което, струва ми се, той споделя за първи път пред голяма аудитория. Явно са му наредили от библиотекарско-десарския филиал на КГБ да започне курс на „въоръжена борба” открито.  Това напомня на случая, когато от Москва нареждат на българските (и други другари по света) да разлюбят другарите фашисти след като Хитлер изпреварва намеренията на Сталин да го нападне и нахлува в СССР, слагайки край на съветско-нацистката дружба през юни 1941-ва.

 

Първанов, разбира се, не би формулирал точно по този начин двата основни лагера на противопоставянето в българското общество, представяйки се едва ли не за арбитър между тях на правата на промосковски президент от времето, когато България беше допусната в ЕС и НАТО ( с мълчаливото разрешение на Москва, нуждаеща се от българския си троянски кон в лагера на врага). В последно време обаче Първанов спря да се хвали с приноса си на статист в голямата игра около геополитическото разширяване на западните съюзи на континента- твърде злобна стана руската позиция по тази тема след агресията срещу Украйна и нашият въжеиграч се съобразява послушно с това мечешко ръмжене.

 

 

Ако не е съвсем ясно защо му е на Първанов да вади премълчаваната досега теза за разделението на българите спрямо отношението им към Москва и Запада, нека да поясня : Първанов се опитва да оглави проруския лагер, така както дълго разиграваше и левия, с изпреварващи ходове спрямо конкуренцията, каквато на първо място за него е БСП. Това е не просто в неговия стил, а е направо единственото, което е прпавил през всичките години на политическата си кариера, градена върху подобно паразитиране.

 

Справка: от националист от редиците на Общонационалното движение за защита на националните интереси ( ОКЗНИ) в Кърждали той бързо се превъплати в активен деец на БСП- толкова хиперактивен, че само за няколко години успя първо да оглави преврата срещу лидера й Жан Виденов след убийството на Луканов на 2 октомври 1996 г., да възседне столетницата месеци по-късно, а след това върху тази писта да се покатери на върха на държавата. Опитният партиен превратаджия просто прилага уменията си отново.

 

Големият въпрос е дали наистина не е дошъл краят на неговото подло 12 годишно заиграване в това задкулисно сътрудничество с Бойко Борисов- не заради някаква внезапно събудена почтеност на партньора му в разиграването на България на картата на лявото и дясното, а поради инстинкта на гербаджията за оцеляване. Защото победата на петата колона на предстоящите избори минава през политическия труп на Борисов. Нещо подобно вече се е случвало през 2001 г. на президентските избори именно с участието на Първанов. Изпълзяването му днес от подмолите на левия пущинак на руски припек е знак за подновяването на този сблъсък на живот и смърт, но вече по ясно очерталата се разделителна линия Изток-Запад.

 

Защо това да не може да бъде съобщено ясно и открито на хората, след като само преди броени дни на изборите в една Сърбия местните и чуждите коментатори направиха точно това разграничение на силите там, а резултатът беше отрезвяване и консолидиране на прозападните съпротивителни сили на обществото, нанесло съкрушително поражение на русофилстващите сръбски „ националисти”?

 

Ще направи ли Борисов насрещния ход, чрез който да противодейства на скупчването на проруското стадо, чиято цел е да нахлуе в президентския о(т)бор и така да превърне реванша си за евроатлантическата интеграция на България в реална заплаха за нея?

 

Най-добре за българската демокрация би било с това да се заеме (без)дейставщият президен Плевнелиев. Щеше да му отива. Но май тази хипотеза си отиде. Така изглежда реакцията му на заявката, направена от Радан Кънев българите да се обединят зад Плевнелиев в името на консолидирането на прозападните българи ( радвам се, че Кънев използва този израз, който много по-точно отразява истината, отколкото идеологически претоварения термин „десните”- поради което моя милост отдавна се изразява точно по този начин).

 

Какво остава като единствен вариант за противодействие на плана на Путин за нападение на проруските сили след като отпадна хипотезата за Плевнелиев като обединител на прозападната контраофанзива?

 

Уви, остава пак Бойко Борисов като бариера в лично качество срещу личния му отличник в правителството Ивайло Калфин ( най-вероятно).

 

Представете си една двойка Калфин-Маргарита Попопова как ще засмуче като магнит носталгиците по добрата стара съветска окупация, представяна днес като светло евразийско бъдеще. Евролицето в такъв екип да е от Калфин, а азиатските приказки за патриотизма  – от Попова.

 

Тази прогноза е прекалено конкретна, за да настоявам да се сбъдне именно по такъв начин, но схематично това е посоката.

 

Ако Борисов се осмели да рискува да се подложи на руския детектор на лъжата, който компроматно ще му инсталират в отдавна напазаруваните от Москва ( чрез подставени лица и банки-рекламодатели) медии, ще трябва да се изправи открито като противник на Путин в България. Не е за вярване, но пред лицето на политическата смърт човек ( като Борисов) прави какво ли не, за да я отложи!

Share on Facebook