Българските документи за самоличност са сред най-лесните за подправяне в ЕС. Това се казва в доклад на Европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс.

Българските, румънските, гръцките и италианските паспори и лични карти са най-уязвими заради малкия брой защити по тях, твърди документът, който анализира рисковете за ЕС през 2017 г от миграционния наплив.

Това обаче не е непременно лоша новина, тъй като по-слабо защитените документи са и по-лесно разпрознаваеми, когато са ментета. Анализаторите пишат, че фалшификатите на най-сигурните документи се разпознават по-трудно от граничните полицаи, отколкото тези с по-малко елементи за възпроизвеждане.

Най-често фалшифицираният български документ е задграничният паспорт, интересът към личните карти е по-малък. Подправените европейски документи дават свобода на предвижване вътре в шенгенската зона за имигранти, които вече са влезли в ЕС. Над 7000 фалшиви документи за самоличност и шенгенски визи за установени през 2016 г по външните граници на Съюза.

Според Фронтекс подправянето на документи е станало вече част от стандартните услуги, предлагани на имигрантите от трафикантите на хора. Изградени са постоянни връзки с професионални фалшификатори, които работят с по няколко трафикантски мрежи едновременно. Фронтекс предупреждава, че подправените документи не само се увеличават като количество, но и са значително по-добри като качество.

През 2016 г на сухопътната граница между България и Гърция с Турция са заловени около 6000 нелегални имигранти. Подобна е бройката и на българо-гръцката граница. Това е по-малко от 2015 г, но само незначително. Въпреки, че залавянията са намалели, повече мигранти се установяват в лагерите за бежанци в България, казва докладът. Според граничната агенция на ЕС причината за това са по-строгия контрол на имигрантите в България, както и затягане на проверките по българо-сръбската граница.

В същото време се отчитат повече залавяния на границата със Сърбия, което според аналитиците на ЕС, при намалелия брой хващания на влизане в България, означава, че пвече нелегални имигранти успяват да пресекат границата с Турция, без да бъдат засечени от властите.

Докладът казва, че пренаселването и лошите условия са предизвикали бунтове в приемните центрове за бежанци в Гърция и в България, цитирайки вълненията в Харманли през ноември. Проблеми със сигурността и условията има и в Елхово, Любимец и София, сочи Фронтекс.

Според анализа афганистанците са най-големите размирници сред бежанците, като лошите хигиенни условия, както и религиозни различия при настаняване на хора от различни националности на едно място, са основните причини за недоволство.

На българо-турската граница най-често се залавят и скрити в превозни средства имигранти. От 2028 случая през 2016 г повечето са установени у нас, като според Фронтекс причината за това е големият наплив на имигранти от Турция към Европа. Най-засегнатите от този вид престъпление са ГКПП-тата на "Капитан Андреево" и "Лесово".

Докладът предупреждава и за нарастване на опитите за нелегално прекарване на оръжие и амуниции по маршрута през Западните Балкани. Тук залавяния през миналата година са регистрирани на границата между България и Сърбия.

Като цяло миграционният натиск през 2016 г е бил значително по-слаб от рекордната 2015 г., когато над 1,8 млн души влязоха незаконно в ЕС. През миналата година бройката е малко над половин милион (511 371). ЕС се справя по-добре и с връщането на хората, които нямат право на убежище в Общността по родните им места.

Около 53% от имигрантите с издадено постановление за репатриране, реално се връщат. Най-голяма е успеваемостта с нелегалните имигранти от Западните Балкани - косовари и албанци, но ситуацията с африканските е катастрофална, става ясно от статистическите данни към доклада на Фронтекс. Това важи особено за имигрантите, идващи от малки и средни африкански държави, които нямат консулски офиси в Европа, които да им издадат документите за връщане.