Когато в началото на ХХ век българските футболни клубове полагали основите си, всеки от тях избирал (наред с цветовете, знамето) и свой празник. Той бил свързан с патрона на клуба – Стефан Караджа, Петър Парчевич, Васил Левски – или с някой от големите християнски празници – Гергьовден, Димитровден.
Когато на 26 юли 1926г. деятелите от Караджа и Атлетик скрепили своя съюз, основавайки Пловдивски Спортклуб, те определили Петровден за патронен празник.
Въведена била и традиция да се играе нарочен мач, посветен на патронния празник. През 1936г. например била поканена Славия София – първенец на столицата и няколко месеца по-късно държавен първенец. В този приятелски мач белите отстъпили на пловдивския първенец с 0:1.
След 1944г. традицията да се отбелязва патронния празник била посечена. В пълна степен това важало за клубовете, избрали някой деня на някой християнски светец.
Така се случило и при Пловдивски Спортклуб – наред със смяната на имената и различните „реорганизации”, клубът бил принуден да престане да отбелязва Петровден.
