Всички тези, които обвиняваха Светлин Русев за своите неудачи и нереализираност в изкуството, какво ще правят?
До днес те имаха извинение за своя алкохолизъм, за окаяния си живот, за мързела, за безпомощността си пред статива. Светлин Русев наистина за едни бе трамплин, но за мнозина беше извинителна бележка. Нека да извадят сега платната и да се докажат...
Вече няма с какво да извинят непознаването на анатомията, на перспективата, на живописта...Няма с кого. Няма на кого да хвърлят вината за неудачите си. Разбира се, има и такива, които го ненавиждаха като равни. Но те са малцинството - те имаха едно паралелно развитие. Малцина са, но ги има.
И, все пак, бездарници, какво ще правите сега без Светлин Русев. Без него вие сте съвсем нищо. Съвсем нищо.
