Съединението, станало факт на 6 септември 1885 г., е триумф на обединения български народ. Неслучайно девизът "Съединението прави силата", изписан на сградата на парламента, е избран и за мото на предстоящото ни през 2018 г. председателство на ЕС.
Съединението на България е актът на фактическото обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 година. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет. Извършеният военен преврат на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подкрепен от българския княз Александър I и ръководен от майор Данаил Николаев.
На 10 февруари в Пловдив се създава Таен революционен македонски комитет – по-късно преобразуван в Български таен централен революционен комитет с председател Захарий Стоянов. Из цяла Южна България се създават местни комитети в тясна връзка с македонските дружества от Княжеството. Провеждат се митинги, демонстрации, излизат чети.
На 25 и 26 юли 1885 г. на съвещание в с. Дермендере (сега село Първенец, Пловдивско) БТЦРК решава да се пристъпи към съединение с Княжеството под егидата на княз Александър Батенберг. За делото са привлечени и офицерите майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, майор Димитър Филов. Изготвен е план за превземане на Пловдив на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище избухва бунт. На пети е вдигнато въстание в Пазарджик, където привържениците на Съединението с Княжество България установяват собствено управление.
Въстават и селата около Пловдив. От Голямо Конаре и Конуш потеглят чети начело с Чардафон и Ангел Чолаков, които достигат областния център през нощта и на следващия ден. Само чирпанската чета е застигната и разбита от войскова част при село Калфата, при което загиват петима четници.
Въоръженият отряд на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито лично от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от село Голямо Конаре (днес град Съединение) към Пловдив.
Правителството разпорежда арестуване на заговорниците и съсредоточава полицейски части в града. Военните обаче не се подчиняват на заповедите на директора на милицията генерал Август фон Дригалски. През нощта срещу 6 септември войски, командвани от майор Николаев, установяват контрол над Пловдив. В ранната утрин на 6 септември 1885 г. въстаниците и войската арестуват областния управител Гавраил Кръстевич, който възкликва: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението!”.
Ново правителство, оглавено от д-р Георги Странски, официално обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Обявена е обща мобилизация на мъжете от 18 до 40 години за отпор срещу очакваното турско нападение и кани княз Александър Батенберг да подкрепи Съединението.
На 8 септември Александър I издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“. Пристига в Пловдив, където го посрещат с бурни овации и Триумфална арка в началото на улица "Съборна" до Джумая джамия.
Изключително рядка фотография от Стария Пловдив публикува Фейсбук групата „Архитектурата на Възрожденския Пловдив“. На нея се вижда Триумфална арка, поставена в самото начало на улица „Съборна“, за посрещане на княз Александър Батенберг през 1885 г. Каменната сграда отляво е Джумая Джамия.
В оста на арката са вписани дюкяните, начело с прочутото Караманово кафене.
След Съединението България е заплашена с война едновременно от Османската империя, която иска да възстанови правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която настоява за териториални компенсации.
Руският цар Александър III отказва да подкрепи българската дипломация. В подкрепа на княз Батенберг действа Великобритания, която се надява чрез него да елиминира руското влияние в България.
През ноември сръбският крал Милан хвърля войските си срещу България. Последвалата Сръбско-българска война е решена с битката при Сливница. След победата на българите и Букурещкия мирен договор въпросът за разделяне на България повече не е поставен.
В замяна на османското съгласие за обединение на Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз България отстъпва на Османската империя Кърджалийска околия и Тъмръшките села. Сливането на Северна и Южна България е утвърдено окончателно едва с признаването на българската независимост през 1908-1909 г. /Марица.бг
