По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:
- Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля - само без пошлости.
Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:
- Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова - приповдигнато, а славеите в клоните се чу... пеят, щурците в тревата се чу... свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу... тракат - удивително, господа - тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!