Понеже правя опити да обяснявам някои явления в българската публичност, надявам се този път някой да ми обясни що за „разгромяваща победа” на ГЕРБ имаме в София, където е регистриран толкова видим срив на гласовете за гербаджийските общинари и почти двойно увеличаване на листата на победените реформатори? Отгоре на всичко, голямата победа на Бойко Борисов в столицата, за каквато се представя уж повишеният резултат на неговата проекция Йорданка Фандъкова, всъщност се оказва „марш на месте”, както пееше Висоцки , определяйки марша като „общопримиряващ”. Нещо повече, в абсолютно изражение гласовете за Бойко Борисов и неговата проекция Фандъкова в столичния град и околностите са по-малко от предишния път, но без съответния коментар звучат впечатляващо на фона на предизвестената победа, която демотивира желаещите да гласуват (различно от Бойко, съобщил в деня на гласуването за кого е гласувал, за да прелее с цената на това нарушение още гласове на „Данчето”, както я нарече ). Ето изчисленията, направени от „Дневник”: Гласовете за листата за общински съветници на ГЕРБ в София се сви с 62 599 гласа на тези местни избори спрямо вота през 2011 г., показа справка на “Дневник” в окончателните данни на Централната избирателна комисия. Кандидатът на партията Йорданка Фандъкова запазва броя гласове на тези местни избори за кмет – преди четири години е получила 53% подкрепа, сега при по-ниска избирателна активност процентите й са малко над 60. Тогава тя получи 247 140 гласа, а сега – 238 500. През 2011 г. листата на ГЕРБ получава 247 140 гласа (48%) и взима пълно мнозинство с 33 съветници в 61-местния общински съвет. На този местен вот партията на Бойко Борисов събра едва 160 816, или малко под 43%, което им носи 30 съветници. Така за първи път от осем години загуби пълното си мнозинство в столицата. На изборите през 2011 г. в София подадените действителни бюлетини за съветници са 461 050, а за кмет – 463 594. На местния вот през 2015 г. са съответно 375 010 и 396 372.   Въпреки тази аритметика, която е безпристрастно безспорна, българската публика бива заливана от твърденията за възход, а не за падение ( да, с малко, но е такова като тенденция) на ГЕРБ. Как пък един коментатор от многобройните говорещи глави тези дни не отбеляза, че победата на ГЕРБ е по-скоро пирова при положение, че има отлив на подкрепата за партията в реални стойности и то в полза на конкурента, с когото се бори за същата ниша в публичното пространство!   Това са наистина „видими резултати”, както гласи предизборното послание на ГЕРБ.   Да припомня пак какво е възкликнал цар Пир на бойното поле край Аскулум през 279 г. пр. н.е., калкулирайки цената на успеха си след загуба на 3500 души от завоевателната му армия на бойното поле: „още една такава победа и с нас е свършено”.   Опитвам се да обърна внимание на очевидното, за да подкрепя тезата си за другата голяма очевидност: медиите у нас са до такава степен пристанали на непобедимия Бойко, че успяват да го обявят за по-голям победител , отколкото самият той май се вижда в огледалото. Защото трябва да му се признае : умълчал се е нещо, което е крайно необичайно за толкова „скромен” човек.   Царят на молосите Пир се оказал прав в предчувствието си. Загубил 4 години по-късно следващата битка с римляните и се завърнал безславно в Банкя…пардон, в Епир.   Борисов също няма доброволно да отстъпи – става дума за неговия (кел)епир.   Поуката е, че срещу завоевателя ( на дясното пространство в българската политика) трябва да се води последователна битка. Борисов, според близкия до всички победители тълкувател Райчев, вече се е изместил към центъра. Трябва още малко да се ПОБУТНЕ в същата посока, за да си се върне у лево ( курсивът е мой, но изразът е на американския посланик Джон Байърли от негов доклад, съдържащ препоръки как да се постъпва с Борисов).         Share on Facebook