“С речта си Доналд Туск спечели завинаги сърцата на българите”, заяви днес в интервю за Нова телевизия министърът на външните работи Екатерина Захариева и…”позна”.

Ако Туск беше поставил акцента върху ръста на доходите в България след присъединяването към ЕС – или върху тяхното увеличение през миналата година с 14 процента ( както направи в интервюто си Захариева), най-малко половината български зрители и слушатели просто щяха да го пратят по дяволите.

Справедливо или не спрямо фактите и цифрите, но такова е отношението на българите към икономическото развитие на страната, съотнесено към личния им джоб. Защото не се сравняваме с България от 2006-та, а с Германия или Великобритания през 2018-та. Няма как в рамките на такова сравнение да не “открием” колко продължаваме да сме изостанали.

Друг е въпросът, че в резултат на умората от борбата срещу посткомунистическата пропаганда, жилава и нахална като руска мечка, пусната да вършее в предния ни двор, все по-малко българи правят връзка между отдалечаващото се минало на комунизма и днешната ни неспособност да догоним ефективно и в рамките на собствения ни живот по жизнен стандарт високоскоростните локомотиви на европейския влак, към който се прикачихме като последен вагон.

Уловката е в това, че вагонът крета с приблизително същата скорост като локомотива, а би трябвало да развие паралелно двойно и тройно по-висок икономически ръст, за да могат пътниците да придобият качеството на живот на пътуващите в първа класа в първите вагони. Но в държава, в която се краде толкова наедро, колкото масово се крадеше на дребно при социализма ( т.е. по навик), това няма как да стане – ако и начело на крадливата ситуация да стои пазвантинът Борисов, който може и да може да уплаши с вида си всеки древен тракиец ( по думите на Туск), но прилича много повече на съучастник, отколкото на противник на голямото крадене.

Само от приличие възпитаните европейци наричат голямото крадене у нас “корупция”. Но ние си знаем, че става дума за раздаване на порциите от върха на пирамидата, за което фараонът няма как да бъде невинен наблюдател. Вместо да носи отговорност и да си плати политическата цена за зрелищното си върховно (съу)частие в този процес, той получава подкрепа от достатъчно поданици, съгласни да ги управлява по този начин само и само да не стане по-зле – с което го крепят на върха.

Всичко това се вижда кристално ясно и от Брюксел, но по липса на друг български гръб, който да тупат бащински, окуражават кондуктора на нашия последен вагон. Доволни са, че все пак не дерайлираме като Великобритания или не се клатим сепаратистки като Каталуния. Влачим си се по коловоза и не създаваме проблеми на пируващите в първа класа, които ни се отплащат с признание за това колко сме древни, колко сме Спартак, Стойчков и … Борисов.

В този смисъл Екатерина Захариева наистина “позна”: думи като маниста изскочиха от устата на Туск и зарадваха сърцата на аборигените,” друг път невидели” ( по Вазов) европейци да говорят врели-некипели (за приемствеността между траките и Борисов).

Трябва да призная в същото време, че Туск е първият представител на Запада(?), който се обръща към нас по …руски маниер. Демонстрира пълен отказ от западния прагматизъм в изтъкването на материалните предимства на западния свят, признати де факто и от най-блеещия русофил у нас, “принуден” да живее сред западните предмети, както и самите руснаци, неспособни да предложат тяхна алтернатива.

Ето защо, учейки се от руския подход в битката за влияние в България, Туск извади историческата баданарка и хубавичко лакира посланието си, което ние приехме със сърцата си. Факт!

Само Бил Клинтън, който пя с множеството на площада край руската катедрала “Александър Невски” на 22 ноември 1999 г. ( две години след посткомунистически колапс на българската икономика), беше успявал да постигне подобен успех на емоционално ниво. ( на снимката : Клинтън аплодира двата химна, изпълнени акапелно от оперната певица Росица Павлова, бъдещата госпожа Инджева)

 

 

Предполагам, че руските наблюдатели на този феноменален успех на европейския началник си гризат ноктите завистливо и ще вдигнат мизата при първа възможност в битката за българските сърца на терена на същия фриволен прочит на историята ( на друг нямат шанс в битката за сърцата ни).

“Боят настана, тупат сърца ни…”

Share on Facebook