Може да изглежда странно на пръв прочит, но ако изтърпите да проследите логиката ми, обоснована в текста, ще разберете и анонса ми: случаят с изнасилвача-русофил от Стрелча, издигнал паметник на съветския маршал Жуков в града , косвено обяснява една от основните причини Бойко Борисов да печели битка след битка в стила на …Жуков.

 

Тази сутрин Нова телевизия доста щадящо даде думата на несменяемия вожд в сянка на БСП Янаки Стоилов, ментора на бившия кмет Евстатиев. Въртя, сука и прояви типичната за столетницата реакция да закриля престъпниците си. Това е логиката, по която партията си носи на гръб раницата с гнусотиите и дори се гордее с тях, куцукайки по нанадолнището на своето електорално падение.

 

Увъртанията на партиеца, който взе да припомня колко много бил направил бившият кмет за Стрелча ( сякаш това, дори да е вярно, е оправдание за престъплението му), взривиха възмущението на жителите на Стрелча. В пряко включване на телевизиите от площада всички събрали се там жители, сред които имаше явно добре запознати с кадруването на Стоилов и вината му Евстатиев да е водач на листата на БСП на последните избори в града, буквално призоваха др. Стоилов да дойде и да си получи вересиите от наследството на червения феодал (което започва да изплува и в други престъпни измерения).

НА СНИМКАТА :ПРЕДИЗБОРНА ПРЕГРЪДКА НА ПАРТИЙНИЯ ЛИДЕР МИХАИЛ МИКОВ С ИВАН ЕВСТАТИЕВ В СТРЕЛЧА

 

Каква е връзката между съветското шоу на русофилите и Евстатиев, прочул се с имитацията на военен парад в чест на издигането на паметника на Жуков в Стрелча от една страна и Бойко Борисов от друга?

 

Борисов печели избори на принципа на Жуков не само с лични си чар на „човек от народа” по модела на Тодор Живков (формулиран от добрия ученик на правешкия диктатор безпределно ясно като „ и аз съм прост , и вие сте прости, значи ще се разберем”), но и чрез „масови разстрели” на свои подчинени за назидание на останалите. Досущ като съветския маршал, на чиято съвест лежат хиляди избити червеноармейци по пътя към крайната победа над врага- близо половин милион са съветските жертви на ръководената от него офанзива срещу Берлин, заради чието изпреварващо западните съюзници овладяване той нарежда пехотата да бъде подгонена през минните полета и да проправи път на танковете.

 

Ако Евстатиев беше част от свитата на Борисов, той моментално щеше да бъде прегазен от самия „генерал”. Той интуитивно си е изградил механизъм за самозащита от всякакви двукраки пречки по пътя си към властта и нейното упражняване на всяка цена. И е безмилостен в едноличното раздаване на справедливост по правилата на водача на стадото, който не търпи куцукащите индивиди, изоставяйки ги вълците без колебание – с или без съдебно потвърждаване на вината на провинилия се, за което в колективистичната партия БСП никой няма „мандат”.

 

„Пълководецът” Борисов многократно е показал, че за превземането на вражески позиции не жали жертвите в своите редици. Как го постига, те си знаят, но пазят омерта. Практически никой от низвергнатите му протежета на централно или местно ниво не е проговорил- един Бареков се опита да измяука нещо, но си подви опашката с признанието, че не е по силите му да капитализира обръщането на палачинката с нещо повече, от луксозно изгнание в Брюксел.

 

Единствено бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков си позволи да му опонира езоповски с намек, че причината да бъде унизително разкаран от поста не е заровена в пясъците на Катар, където уж се излежавал да се пече на слънце , ядосвайки с това работливия премиер Борисов по време на неговото посещение там, а в „снеговете на Сибир”.

 

Страхът е универсално човешко чувство. На него се крепи общественият ред откакто хората са започнали да се организират в общности. Начинът на управлението на страха обаче обяснява капсулирането на топящата се БСП и триумфиращата на този фон ГЕРБ.

 

Страхът от напускането на колектива поддържа на системи столетницата, но същевременно я препъва в похода към властта поради непосилния товар на миналото- включително под формата на добре известните на всички обременяващи биографии, оцветени в червено, от които столетницата не желае да се отърве като старица, пристрастена към ненужните си вещи ( скелети), задръстващи всичките и гардероби. Докато в ГЕРБ властва единствено принципът „парите не миришат” и „биографията няма цвят”. Там има само настояще : „играеш в отбора на Борисов-пичелиш, не играиш- не пичелиш”. В тази партия владее истинският страх от реалната опасност да си навлечеш гнева на вожда лично. Страхът по вертикала , характерен за ГЕРБ, надделява над страха по хоризонтала в БСП и води напред партията на Борисов- ако трябва и през „труповете” на съпартийците, попречили с нещо на този възход.

 

Така че доказаният вече като престъпник Иван Евстатиев ( защото си е признал деянието с едно дете и това е достатъчно да бъде определен като престъпник), има относителния късмет да бъде част от другия клон на мафията, която държи на старомодния си навик да закриля своите престъпници. Ако беше последвал другарите си, преминали в лагера на победителя Борисов, вече щеше да е „опраскан”, както се изразяват някои гнили прасковки в съдебната система.

 

Друг е въпросът за вонята, която се носи в публичното пространство в контекста на новините и слуховете за изнасилвания, „опрасквания” на съдийки, за метреса на самия Борисов с купена от него къща в Испания т.н..

 

На фона на скандала с изнасилването в Стрелча, един висш магистрат, отговарящ за етиката във Висшия съдебен съвет, обосновава демонстративното си нежелание да изчисти от себе си подозренията за срамния донос чрез есемес до премиера Борисов с аргументи със сексуален подтекст. Семейният Ясен Тодоров ( от квотата на „Атака”-познайте с какво се е харесал на путинофилите!) не вижда нищо нередно в това да заявява предизвикателно и с явен сарказъм, че е пращал електронни съобщения с еротично съдържание ( изобщо, а не с уточнението, че са до съпругата) и тъкмо поради това няма да даде достъп до архива на своя мобилен телефон.

 

Изкушавам се да илюстрирам вмирисването на рибата откъм главата с цитата от аудиозаписа ( известен като част от скандала със скоропостижно починалия Мишо Бирата) от разговора между премиера Борисов и един прокурор, в който най-големият началник в държавата разюздано разсъждава кой кого е..( буквално, при това по „мъжка линия” ) в съдебната система. Предпочитам обаче да оставя съмнение в своята правота, отколкото отново да замърся пространството с тази помия.

Share on Facebook