Писал съм и преди текстове, неприятни за истинските българи. Този, който следва обаче, е направо отвратителен за тях. Не се препоръчва за истинските антикомунисти, истинските пазители на чистата раса, истинските мъже, истинските християни – с една дума е скандален за истинските българи.
Когато берлинчани си избраха за кмет хомосексуалиста Клаус Воверайт годината беше 2001- ва. Путин и неговата клика още не бяха „обърнали резбата” срещу „гейропа”. Поради което и туземните ни следовници на правата вяра ( във всичко руско) не реагираха подобаващо срещу избора на берлинчани. Днес, разбира се, могат с удовлетворение да потвърдят, че Кремъл е прав със задна дата дори и когато е премълчал: толерасти са тия европейци и това си е. У нас такова безобразие истинските българи няма да допуснат и ще продължат да вменяват на омразните либералчета т.н. обратни наклонности като възможно най-противната характеристика за един човек ( и особено за политик).
Берлинчани обаче, вероятно побъркани от войната, отдавна проявяват обратни наклонности в особено масови размери и перверзни форми. По време на съветската блокада на Западен Берлин, от която ги спасява американският въздушен мост, си избират като консолидираща фигура срещу смъртоносния болшевишки враг пред портата им не друг, а бившия комунист Ернст Ройтер. У нас той би бил обявен за негър, който няма право да се избелва.
Когато американците си избраха негър ( днес по изключение ще използвам политически некоректния език), бившите български негри, преименувани в социалисти, занемяха. Отнеха им любимия аргумент в спора. Вече няма как да се измъкват от всеки упрек с твърдението, че в Америка бият негрите. У нас циганин не бихме си избрали, казват по ( тяхна си) аналогия истинските българи.
Когато румънците си избраха през 2014 г. представител на едно малцинство за президент, истинските българи възкликнаха: да, ама той е германец. Де и ние да имахме такова малцинство, що да не си изберем някой Клаус Йоханис. Но понеже и малцинството ни е неправилно, истинските българи нивга не биха допуснали то да излъчи такова нещо, като президент. Поради което истинските българи сега се борят да не се допусне българите в чужбина да гласуват по примера на „външните румънци”, чиито гласове наклониха везните в полза на малцинствения Клаус Йоханис.
Когато онзи ден лондончани си избраха пакистанеца по произход, мюсюлманина Садик Кан за кмет, истинските българи отново се възхитиха колко прав е Кремъл да води хибридната си война срещу ислямизирането на Европа- хем гейска, хем вече и мюсюлманска, доказано в Лондон. Истинските българи не биха допуснали такъв ужас у нас.
Изводът на истинските българи е един: дръжте се за Путин, ако не искате всичко онова от апокалипсиса, описан по-горе, да ви се случи и на вас. Истинският българин люби Русия, страж на българщинАта.
Не ме разбирайте погрешно. Не препоръчвам да избираме бивши комунисти, настоящи негри , гейове и мюсюлмани. Това би било прекалено жестоко за ранимата душа на истинския българин. Само питам: къде се живее по-добре: в негърска Америка, гейевропа, мюсюлмански Лондон или в хетеросексулната, истински българска по своя мачизъм, хиперхристиянска Русия?
За България даже не питам. Истинският българин веднага ще ви каже, че България е малка и бедна, поради което не може и не бива да се сравнява с онези големите. Ами Русия, която е най-голямата на света и най-богатата ( ресурсно) държава?
Истинският българин за това е истински- той такива предателски, гейски, антихристки въпроси не (си) задава! Ето защо истинският българин си избира спонтанно мюсюлманския Лондон или гейския Берлин , когато трябва да живее, учи, работи, пазарува или пътува. А Москва си пази за душевно мезе по време на ментелитетното си пиянство.
Share on Facebook
