Имаме много различия с Иван Тотев, но когато става дума за столицата на културата, Пловдив е над всичко 

  ГЕРБ и БСП си дадоха агресивна битка в предизборната кампания, която отвя малките партии. Хората гласуваха "против", а не "за" 

Славчо Атанасов е роден в Карлово през 1968 г. Завършил е ЕСПУ "Лиляна Димитрова" в Пловдив. Има две висши образования - военно във ВВАУ "П. Волов" в Шумен и юридическо във ВТУ "Св. св. Кирил и Методи". В мандата 2003-2007 г. е кмет на ЖР "Тракия", а от 2007 до 2011 г. е кмет на Пловдив. Депутат в 43-тото Народно събрание, председател на Комисията по култура и медии. Женен, с една дъщеря.  

Руси ЧЕРНЕВ

- Г-н Атанасов, минаха 4 дни от изборите в неделя и политиците вече редят новото правителство. Името ви се завъртя като бъдещ министър на културата. Участвате ли в такива преговори и кога ще стане ясен съставът на кабинета?

- Преговори, разбира се, има, но те все още са в начална фаза. Рано е да се говори за конкретни имена. Още повече че Бойко Борисов и част от ръководството на първата политическа сила ГЕРБ са на конгреса на ЕНП в Малта, а консултации за бъдещ кабинет не се правят по телефона. Неоспорим факт е обаче, че правителство трябва да бъде съставено, и то по най-бързия начин. Защото пред България стоят сериозни предизвикателства и проблеми за решаване. Що се отнася до мен, аз съм част от коалицията „Обединени патриоти“ и се съобразявам с общата ни политика. Ако лидерите са преценили, че съм подходящ за министър на културата, ще приема това предизвикателство. Както знаете, духовността, културата и сигурността са в основата на патриотичната доктрина, която изповядаме още от времето на Гоце Делчев и Яне Сандански. Ясно е, че без своята културна идентичност, големите си интелектуалци и армията всяка нация и държава са обречени. Точно тези области от живота заедно със социалната политика и образованието са ключови според нас за постигането на двете основни цели на всяко управление - истинска държавност, гарантираща просперитет на икономиката и по-добър живот за хората в България.

При новата конфигурация в парламента има ли шансове за стабилен кабинет с дълга писта пред себе си, или скоро пак ще има избори?

- Според мен имаме шанс да направим успешен кабинет, който най-после да изкара цял 4-годишен мандат, което не се случи при последните 3 опита. 

Сочат ви за основен партньор в управлението, но на изборите в неделя Обединените патриоти не получиха  очакваната подкрепа. Смятате ли, че имате моралното право да влизате в управлението с този изборен резултат?

- Не съм съгласен с тезата за изборен провал на Патриотите. Да, признавам, че очаквахме повече. Но трябва да се съобразим с реалностите. Конфигурацията на парламента след тези избори дойде в резултат на две много важни неща, които се случиха в кампанията. Първо - вместо да станем свидетели на сериозен дебат за бъдещето на България и сблъсък на управленски програми, видяхме една ожесточена и агресивна битка между двете големи партии в дясното и в лявото. Тя ни върна в началото на 90-те години, когато СДС и БСП воюваха с всички позволени и непозволени средства. Това отново поляризира обществото и много хора решиха да заложат на голямото. Това повлия на резултатите на по-малките партии. Всъщност ние сме единствените, които успяхме да се съхраним в тази баталия, породена от агресивно говорене на ГЕРБ и БСП. Видяхте какво се случи с коалицията АБВ-Движение 21 в лявото пространство и трите малки десни проекта. Марешки също влезе в парламента на косъм. За ДПС не говорим, защото те са етническа партия и имат особен статут с техните избиратели. На практика Обединените патриоти останаха единственият надежден балансьор. Вижте, в годините ние доказахме, че сме стабилен и надежден партньор, когато става дума за ключовите и наистина важни политики. В миналия мандат благодарение на нас минаха основни законопроекти в парламента. Подкрепяхме и правителството в неговите добри  действия, макар че не участвахме в изпълнителната власт. Сега историята ни изправя пред ново предизвикателство и ние ще поемем своята отговорност.  

Втората тенденция от предизборната кампания, която повлия на нашия резултат, се заключва в това, че и ГЕРБ, и БСП заимстваха много от основните приоритети в нашата програма. Те присвоиха като свои идеи важни неща, които ние отдавна предлагаме. По някои от тях сме внасяли и законопроекти в предишното Народно събрание, но не получихме подкрепа. Сега виждаме същите идеи като част от приоритетите на двете големи партии.  

- За кои ваши идеи става дума?

- Първо, това е проектът за увеличение на пенсиите и помощите за младите семейства. Ние предлагахме минималната пенсия да стане 300 лева, но това бе отхвърлено с мотива, че в НОИ и в държавата няма пари. Този аргумент е съвършено неверен. Пари в държавата има, само трябва отговорните за това институции да ги съберат и да оперират с тях правилно. Част от начините да се съберат повече пари в бюджета е и проблемът с корупцията. Сега от ГЕРБ са съгласни с нас и също говорят за увеличаване на минималната пенсия, макар и в по-малък размер. Вижте - въпросът с увеличаването на доходите е ключов не само за справяне с бедността. Повече пари у хората означава по-голямо потребление, повече възможности за развитие на малкия бизнес и по-големи обороти. Това пък води до повече приходи от данъци в хазната и нови положителни ефекти за икономиката и социалните системи. Пак повтарям - пари в държавата има, както и начини за увеличаване на доходите.   

Другото важно предложение е разработка, в която лично съм участвал. То е свързано с т.нар. „мълчаливото съгласие“. Сега и ГЕРБ, и БСП говорят за подкрепа на малкия и средния бизнес с административна реформа и въвеждане на прословутото е-правителство. „Мълчаливото съгласие“ ще изиграе точно тази роля. Време е режимът за разкриване на малък бизнес у нас да стане уведомителен, а  не разрешителен. Това ще облекчи хората, които искат сами да изкарват парите си, а не да лежат на гърба на социалните системи. Освен това такава промяна ще премахне и предпоставките за корупция в администрацията. Защото нека бъдем честни - много хора могат да се изкушат да вземат подкуп или рушвет, ако системата го позволява. Така че трябва да лекуваме системата, а не да сменяме хората. Има и много други неща, заимствани от нашата програма. Повечето са свързани със сигурността на държавата и гражданите  - идеята за увеличаване на състава на полицията, осигуряване на полицай във всяко село, присъствието на армията по границите и т.н.

След изборите в неделя политическата карта на парламентарно представените партии се сви. Според вас това за добро ли е, или за лошо?  

- Вижте, аз не бих се бъркал в работата на другите. Но наистина е жалко, че над 300 000 десни избиратели остават без представителство в парламента. По този повод обаче ще ви цитирам една библейска истина: Когато Господ тръгне да наказва някого, първо му взима акъла. Това се случи с десните през последните месеци. Те сами предизвикаха изчезването си от парламентарната карта с непрекъснатите крамоли и роене. Ние спечелихме с обратното - хората ни вярват, защото ни виждат обединени. Освен това и малките десни партии паднаха жертва на ожесточената битка на ГЕРБ и БСП. Вероятно много от колебаещите се избиратели в дясното и лявото са предпочели да гласуват за голямата партия, за да не дойде "врагът". Като цяло предизборната битка мина на принципа срещу кого съм "против“, а не „за“ кого съм.  

- Ако наистина станете министър на културата, ще имате много работа с кмета Иван Тотев по подготовката на инициативата „Пловдив 2019“. А е известно, че вие сте стари опоненти. Можете ли да изградите наистина ползотворно сътрудничество?  

- Няма да крия, че с Иван имаме много различия по отношение на философията и стила на управление на общината. Това обаче няма общо с една бъдеща работа по инициативата Културна столица на Европа, защото Пловдив е над всичко. Както е казал поетът - „какво тук значи някаква си личност“.    

Но от вашата политическа сила имаше много атаки срещу кмета на Пловдив. Ще ги продължите ли?

-Този въпрос не е към мен.

- Имате богат опит и като кмет, и като депутат. Къде е по-трудно?

- Признавам, че столът на кмета е много по-горещ, няма как да бъде иначе. Хората прекарват живота си в своя град или село. За тях държавата е нещо далечно, с което те нямат директна връзка. В този смисъл кметът всеки ден е изправен пред редица предизвикателства, трябва да взима бързи решения и често търпи негативи. Аз лично смятам, че е време кметовете наистина да получат по-голяма независимост, за да могат да реализират своите идеи и политики. След много говорене по темата най-после трябва да стартираме прословутата административна реформа и децентрализацията. Между другото идеята за по-голяма финансова независимост на общините пръв лансира Бойко Борисов по времето, когато беше кмет на София. Точно той настоя всяка община да разполага директно с половината от своите приходи. Според мен това е прекалено, защото има малки общини, които не могат да съществуват със собствените си приходи и се нуждаят от подкрепата на по-големите. Но могат да се разпишат закони, които да оставят 20% от приходите в съответната община. Тогава местната власт ще е мотивирана да прави добри стратегии за развитие, собствени методики за местни данъци и такси и увеличаване на собствените си приходи. Ще се намали бюрокрацията, ще се търсят начини да се мотивира бизнесът да работи в съответната община и да си плаща данъците там. Сега за това няма много инструменти. Община Пловдив например акумулира в централния бюджет над 1,2 милиарда лева годишно, а получава като обратни трансфери от държавата малко над 100 милиона. Това е несериозно. Освен това общината определя основните си данъци и такси на база на наредбите от финансовото министерство и не може да сменя методиката. Това трябва да се промени със законодателни инициативи, за да се развържат ръцете на кметовете. Тогава наистина ще се види кой колко може в местната власт.

Бяхте сред противниците на идеята за промяна на изборната система и въвеждането на мажоритарния вот в 240 едномандатни района в два тура. Как ще коментирате ултиматума, който Слави Трифонов постави на депутатите от новия парламент за изпълнение на решенията от референдума? 

- Ще се въздържа от коментар.    

- В заключение - какво си пожелавате за новия мандат в
парламента?


- Силно и стабилно правителство и дай боже ние да сме тези, които да случим най-после новия Български Великден. Ще повторя, че от управляващите не се иска много - просто повече държавност. Това ще позволи на бизнеса да развива икономиката и ще осигури по-добър живот на българите в собствената им страна.