По православния календар на този ден се отбелязва паметта на Свети Василий Велики - един от тримата отци на Вселенската църква.

 

Той бил епископ в Кесария, Мала Азия, философ и писател във време на църковни раздори и новопоявяващи се ереси. Посветил живота си на добротворството и борбата с арианството - ерес, която отричала божественият произход на Исус Христос.

 

В народните представи Свети Василий предпазва от зли сили, магии, уроки и душевни заболявания. Помага да надмогнем скръбта и отчаянието, да се противопоставим на грешните желания.

 

Голяма част от ритуалите в навечерието на Васильовден са близки до тези на Бъдни вечер - отново се прикадява трапезата, стопанинът разчупва пита с пара и дава на всеки член на семейството, огънят трябва да гори през цялата нощ, а трапезата не се раздига.

 

Народната традиция свързва празника на Св. Василий с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. За благодарност стопаните даряват децата със сушени плодове, сладки и дребни пари.

 

В същността си този ритуал е магия за здраве, плодородие и богатство. Всяко сурвакане започва със заклинанието: Сурва, сурва година!, а самата сурвакница има роля на магически жезъл. Сурвакането е уникален български обичай.

 

На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Веска, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.