Конституционният съд остави акционерите на КТБ извън делото за фалита на банката. Топюристите отказаха да отменят текста от Закона за банковата несъстоятелност, според който решението за обявяване на банката във фалит, с което се определя и началната дата на неплатежоспособността й, може да бъде оспорено само от квесторите, временните синдици, БНБ и прокуратурата. Въпросният текст оставя акционерите без право на жалба, уточнява „24 часа”.Производството за банкова несъстоятелност цели справедливо удовлетворяване в най-кратък срок на вложителите и другите кредитори на банката, като се взема предвид и обществения интерес, свързан със стабилността и доверието в банковата система. В този процес не е предвидена възможност за оздравяване на банката с отнет лиценз, мотивират се съдиите. Те изтъкват още, въпросът за неплатежоспособността на банката не се решава в това производство, а в делото по обжалване на решението на БНБ за отнемане на лиценза пред Върховния административен съд.
Съдът по несъстоятелността проверява само изрядността на искането на БНБ и наличието на влязъл в сила акт на БНБ за отнемане на лиценза на банката и при наличието на тези предпоставки във всички случаи обявява банката в несъстоятелност. Единственият въпрос, по който съдът има право на самостоятелна преценка, е въпросът за началната дата на неплатежоспособността на банката. Те има отношение към правата и интересите на кредиторите на банката, пише в решението.
При тези ограничени правомощия на решаващия съд и правата на участниците в процеса ще са твърде ограничени. В случая няма неравно третиране на встъпилите в процеса акционери, защото те нямат правен интерес от обжалването. Още повече, че законът не предвижда право на жалба на наистина заинтересованите от датата на неплатежоспособност лица - кредиторите на банката и Фонда за гарантиране на влоговете, който е страна в процеса, аргументират се съдиите.
Против оставането на въпросния текст в сила са били трима съдии - Константин Пенчев, докладчик по казуса, Таня Райковска, бивш шеф на търговските съдии във Върховния касационен съд, и Георги Ангелов.
Конституционният съд не отмени и друг текст от същия закон - че само квесторите и синдиците представляват банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност.
От момента, в който банката е застрашена от неплатежоспособност, управлението й се поема от лица, различни от управителните й органи. Банката, чието обявяване в несъстоятелност се иска, се представлява от лица, различни от управителните й органи и пред съда по несъстоятелност. Това законово решение е в интерес на вложителите и не противоречи на никоя конституционна норма, категорични са конституционните съдии.
Делото бе образувано по искане на тримата съдии от Върховния касационен съд, който трябва да се произнесат по фалита на КТБ. Те попитаха КС дали липсата на право на акционерите да представляват банката и да подават жалби не нарушава конституцията и евроконвенцията за правата на човека. След решението на Конституционния съд те ще възобновят спрения процес за фалита на КТБ.
Дори КС да бе отменил въпросните два текста, от това нямаше да могат да се възползват акционерите на КТБ, защото решенията на КС действат само занапред.
Съдът по несъстоятелността проверява само изрядността на искането на БНБ и наличието на влязъл в сила акт на БНБ за отнемане на лиценза на банката и при наличието на тези предпоставки във всички случаи обявява банката в несъстоятелност. Единственият въпрос, по който съдът има право на самостоятелна преценка, е въпросът за началната дата на неплатежоспособността на банката. Те има отношение към правата и интересите на кредиторите на банката, пише в решението.
При тези ограничени правомощия на решаващия съд и правата на участниците в процеса ще са твърде ограничени. В случая няма неравно третиране на встъпилите в процеса акционери, защото те нямат правен интерес от обжалването. Още повече, че законът не предвижда право на жалба на наистина заинтересованите от датата на неплатежоспособност лица - кредиторите на банката и Фонда за гарантиране на влоговете, който е страна в процеса, аргументират се съдиите.
Против оставането на въпросния текст в сила са били трима съдии - Константин Пенчев, докладчик по казуса, Таня Райковска, бивш шеф на търговските съдии във Върховния касационен съд, и Георги Ангелов.
Конституционният съд не отмени и друг текст от същия закон - че само квесторите и синдиците представляват банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност.
От момента, в който банката е застрашена от неплатежоспособност, управлението й се поема от лица, различни от управителните й органи. Банката, чието обявяване в несъстоятелност се иска, се представлява от лица, различни от управителните й органи и пред съда по несъстоятелност. Това законово решение е в интерес на вложителите и не противоречи на никоя конституционна норма, категорични са конституционните съдии.
Делото бе образувано по искане на тримата съдии от Върховния касационен съд, който трябва да се произнесат по фалита на КТБ. Те попитаха КС дали липсата на право на акционерите да представляват банката и да подават жалби не нарушава конституцията и евроконвенцията за правата на човека. След решението на Конституционния съд те ще възобновят спрения процес за фалита на КТБ.
Дори КС да бе отменил въпросните два текста, от това нямаше да могат да се възползват акционерите на КТБ, защото решенията на КС действат само занапред.
