Наскоро в творческата ни одая връхлетя една смела дама, която въпреки куража си, изпитваше несигурността на първата среща. С трепетно сърце й се искаше да изглежда чудесно за любимия мъж. Питаше ненаситно, надяваща се на сантименталната ни мъдрост, за някой и друг изстрадал съвет. Тогава Мила – най-романтичната сред нас, мъдро заключи: „Искай акъл от редакция, пълна със стари моми.”

Последва дружен смях, но не беше ли това една малко кисела истина, която трудно се преглъща без чувство за хумор.
Няма две мнения по въпроса - в редакцията сме се напети моми. Коя от коя по-вълшебна, ако трябва да използвам фолклора, лъхащ от приказката за Снежанка, която в крайна сметка се сдобива с цели 8 лоялни в обичта си мъже.

Моми, които бяхме част от поколението на „Сексът и градът” – що-годе успешни, борбени жени, които сами изкарват парите си, които не се отчитат на никого и живеят живота си на почти пълни обороти. Моми умни, талантливи, силни, независими, забавно смешни, виртуозни в кухнята, оправни в сменянето на крушки и зачукването на пирони.

Преди десетилетие, подкокоросани от Кари Брадшоу и Бриджит Джоунс, станеше ли дума за мъже, моето поведение и това на дружките ми от града беше такова все едно избираме последната чанта от много важна модна колекция. Без никакъв компромис за качество. И нека това не звучи самодостатъчно по амазонски, точно обратното. Нито тогава, нито сега убиваме господата, дръзнали да връхлетят в добре подредения ни свят. Искаме ги със силата на цунами. Но ги искаме истински, подходящи и достатъчно мъжествени.

В края на 90-те никоя от нас не мислеше, че след десетилетие и малко ще сме все още адекватни в „модните” си изисквания. И сега продължаваме да се събираме веднъж в седмицата, разисквайки живота, докато фешън посръбваме от най-кресливия коктейл напоследък. Само че сме заменили обувките с висок ток с балеринки и дънките по нас със секси панталони с няколко артистични басти, стягащи талиите.

И не! Не сме се превърнали в поколението на „Старата мома и градът”. Това е обяснение за всичките ни 80-годишни роднини, които не може да се начудят как толкова интелигентни, оправни и чудодейни жени все още не бутат бебешка количка в Борисовата градина и не са изтанцували първия си брачен танц.
Отказваме да се набутаме в тая пуританска графа, защото да си стара мома е манталитет, начин на поведение и мислене, а не незадоменост.

Защото може да си такава, нищо че се прибираш при онзи, чиито приятели са обсебили малкото ти домашно пространство, за да дават акъл на поредния нескопосан нападател в обречен футболен мач. Ревящи срещу телевизора, докато ти се опитваш да запазиш равновесие, носейки прекалено отрудени пазарски торби.
Може да си такава и на 20 години, когато старостта на моминството ти се струва далечна, но възприятието ти за живота отдавна е преминало пенсионна възраст.

Едно време ни учиха, че ние сме тези, които трябва на всяка цена да се харесаме на мъжете, та да пратят един ден родителите си да ни искат ръката с кутия бонбони „Амфора”, златен пендар и обеци треперушки.
Учеха ни как да сме добри и послушни съпруги, но никой не ни каза, че да си „стара мома” си има едно огромно предимство.

Пред теб са милионите възможности в края на пътя да срещнеш Твоя човек. Отдавна загърбила условностите на общество и семейство за „правилния” избор, за подходящото образование и потекло. Отдавна приспала нетърпението за любовно чудо във високата кула на Рапунцел*.

И най-великото от всичко е, че тепърва ще се душиш от любов – онази единствената, отредена само за теб. Онази, която на моменти може и да ни се струва бавно идваща и почти невъзможна, но онази, която ще имаме завинаги. За да може най-накрая да получим своя щастлив край, досущ като Кари и Бриджит. Нашите момичета от плаката.

* Рапунцел е принцеса от едноименна приказка на Братя Грим, която през целия си живот била заключена в най-високата кула на едно царство. Успява да избяга от нея, след като се спуснала на земята по дългата си руса плитка, за да бъде с любимия си.