Водолеят сам си измислил това име, иначе бил просто поливач. Поливал лехите в градините, нощем миел улиците с маркуч. Нарекъл се “водолей”, защото искал всичко да звучи красиво. Не казвал “слънцето”, а “бляскавия господар на небето”, луната величаел като “бледолика нощна красавица”, а звездите – “искри от божествения огън”. Веднъж влязъл в хлебарницата и си поискал от “онова ухаещо чудо, което се получава от зрелия полски злак”. Хлебарят помислил, че му се подиграва, и го изгонил. Така водолеят си останал гладен, но и глада си нарекъл “неясен копнеж към недостижимото”.

Поука: Красотата може би ще спаси света, но едва ли ще нахрани гладния.