Историята на едно момче, което рита топка на улицата и мечтае един ден да е под прожекторите на стадиона, докато хиляди любители на футбола скандират неговото име. Историята на момче без дом, което се е борило с живота, а днес вече рита топка на световното по футбол. Това е историята на Алиреза Бейранванд – вратарят на иранския национален отбор. Вратарят, който спаси дузпа на Роналдо. Момчето, което сбъдна мечтата си.  

Вчерашният мач между Португалия и Иран завърши с равенство. По време на драматичната вечер и двата отбора имаха шанса да изхвърлят противника си от надпреварата за титлата "Световен шампион". А това e разказът за 25-годишния Алиреза Бейранванд – първият иранец, номиниран за наградите на ФИФА, пише вестник "Гардиън". 

Историята му е сърцераздирателна и може да те накара да повярваш, че наистина няма невъзможни неща, няма мечта, които да не можеш да сбъднеш.

Алиреза е роден в семейство на номади и е прекарал живота си в постоянно търсене на покрив над главата си. Започва да работи още от малък, а първата му работа била да стриже овце. Във всяка своя свободна минута малкият Алиреза ритал топка и играл на Дал Паран – иранска игра, в която се хвърлят камъни на далечни разстояния. Нещо, което впоследствие се оказва полезно и във футболната му кариера. 

Когато е едва на 12 години, семейството на Алиреза се установява в Сарабиас, а момчето започва да играе за местния отбор като нападател. Случайно, обаче, вратарят претърпява контузия и Алиреза го замества, а талантът му е забелязан веднага. Тогава момчето решава, че когато порастне, ще стане вратар. 
 
Бащата на Алиреза бил твърдо против – футболът не е сериозно занимание и предпочитал синът му да се занимава с нещо сигурно. Да си хване "истинска работа". 
 
"Баща ми изобщо не харесваше футболът. Скъса екипа ми и вратарските ми ръкавици. Няколко пъти съм играл с голи ръце", споделя иранския вратар пред английското издание "Гардиън". 
 
Единствената възможност пред Алиреза е да избяга. Заминава за Техеран в търсене на по-големи клубове, в които да играе. Заема пари от роднини и пристига в иранската столица с автобуса. 
 
И тук историята на Алиреза Бейранванд започва да прилича на приказка. 
 
В живота няма случайни неща, а щастливото птиче каца на рамото на онзи, който има смелостта да преследва мечтите си. В същия автобус за Техеран, заедно с Алиреза, пътува и Хюсеин Феиз – треньорът по футбол на местния отбор. Предложил му да тренира при тях за 200 000 ирански риала (30 британски лири). Алиреза нямал, обаче, нито пари, нито покрив над главата си. 
 
Прекарал голяма част от нощите си под открито небе около кулата Азади, заедно с мигрантите, които се събирали там. Една вечер местен търговец предложил на иранеца стая в дома си и бъдещият национал приел. Бързо размислил по пътя и отишъл да спи пред портите на футболния клуб. На сутринта открил монети до главата си. 
 
"Помислили ме за просяк... Тогава за пръв път от много време имах една стабилна и вкусна закуска", споделя Алиреза. 
 
Всеки ден ходел на проби във футболния клуб. Упоритостта на Бейранванд била възнаградена. Треньор му дава възможноста да се включи в отбора и моли капитана да му помогне. Алиреза остава в общежитието му за две седмици. Намира си работа във фабрика за дрехи, която била собственост на един от неговите съотборници. Работи известно време и в автомивка. 
 
Хубавите неща се случват тогава, когато най-малко ги очакваме...
 
Един ден в автомивката паркира лъскав автомобил, а от него слиза легендарният Али Даи – централен нападател от Байерн Мюнхен. Колегите на Алиреза го окуражават да говори с него. Предпочел, обаче, сам да извърви пътя си към футболния връх. 
 
Така стига до първия си отбор - "Нафт-е-Техеран". Намира си и работа в пицария, за да има къде да спи – на пода. Един ден, обаче, прагът на заведението прекрачил треньорът му. Алиреза отказал да му сервира и така загубил работата си. Започнал да чисти улиците и спял в парка. Отивал да тренира и с уличен отбор, за да поддържа формата си. Това, обаче, му коствало членството във футболния клуб. Заради таланта си, обаче, бързо е върнат.
 
Упоритостта му дава резултат. Става титуляр при младежите, а после и на първия тим. Дори светът обръща поглед към младия вратар . На мач срещу азиатски отбор успява да хвърли топката на 70 метра разстояние. През 2015 година Алиреза Бейранванд става титулярен вратар на Иран, а по време на квалификациите за Мондиала в Русия успява да опази вратата си 12 пъти. 
 
Днес мечтата му вече е сбъдната. Алиреза играе на големите стадиони. Момчето от улицата, което никой не познаваше вчера спаси дузпа на Роналдо – един от най-успешните футболисти в света.