В лондонския вестник “Гардиън” се появи призив към Запада – и конкректно към САЩ и Велкобритания, да не изоставят Балканите на Путин. https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/apr/05/slobodan-milosevic-serbia-russia-balkans
На пръв поглед: не е чак толкова ново явление. Кой ли не признава вече, че скептицизмът по отношение на кремълските домогвания в региона е бил неоснователен.
Интересното в случаая е, че влиятелният вестник разглежда опитите на Русия да прокарва интересите си през призмата на хипотезата в Белград да бъде издигнат паметник на последния югославски лидер Милошевич, в което авторът на статията съзира ( с основание, според скомното ми мнение) опит да проруските сили в Сърбия да поставят на пиедестал не толкова идеология на социалиста Милошевич, колкото противопоставянето му на Запада.
Получава се добре познатата ни вече ни амалгама от смесването на социализъм със национализъм, която у нас се лансира все по-агресивно като форма на модерен …консерватизъм.
Промъкващото се най-после признание от страна на все повече коментатори в България, че главната линия на разделението между българите минава през идеологията на отношението им спрямо Русия и(или) Запада, както авторът на тези редове твърди от години наред. Достатъчно е да припомним, че уж десните и прозападни гербери си партнират в духа на “мирното съвместно съществуване” със социалистите, атакистите и прочее “патриоти” в групата за приятелство с Русия в Нарадното събрание, оглавявана паритетно от представителя на БСП Антон Кутев и от видния кадър на Борисов в парламента Красимир Велчев ( редовен участник в русофилските сборища край язовир “Копринка”, бивш “Георги Димитров” всяка есен). Говорим за най-голямата подобна група в този парламент, която е русофилската му визитна картичка.
Множат се събитията, които доказват, че не може да си едновременно фен на Русия на Путин и същевременно да претендираш да бъдеш европейски демократ. Защото е абсурдно да подкрепяш руската политика на външна агресия и вътрешно газене на свободата на словото, на демонстрациите, на независимия от държавата бизнес , на равенството пред закона и прочее права от списъка с “човекопоклоничеството”, заклеймявано от руската православна пропаганда и лично от нейния глшатай Гундяев, а в същото време да твърдиш, че се намираш в отбора на европейската демокрация.
Още по-интересно е по аналогия откритието на уважавания автор на “Гардиън”, че предстоящата битка за или против издигане на паметник на Милошевч в Белград е от толкова голямо значение за поставяне на диагноза за състоянието на сръбското общество. Защото у нас си имаме предостатъчно подобни монументи. Те не са някаква хипотеза, а биват приемани за свършени факти, срещу които не се води никаква битка, освен от шепа хора по време на ( все по-редките, поради настъпилата и в това отношение обществена апатия пред непробиваемата стена на овластеното дебелокожо съветофилство ) митинги, на които няколко десетки граждани настояваме да се премахне Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) от центъра на София.
Ако за Белград и Сърбия тепърва се очертава сблъсък на разделените проевропейски и проруски сърби, то какво да кажем за примирението у нас пред стърчащите монументални лъжи от времето на съветската окупация, които я определят като вид освобождение на България? Според една по-скоро знаменателна, отколкото знаменита ( защото с нищо не блести, освен със злобния си заряд) реплика на русолюбивата Йорданка Фандъкова, противниците на МОЧА е трябвло да си свършат работата преди идването на ГЕРБ на власт. Беше го заявила в отговор на въпрос от страна на общински съветник под формата на контравъпрос : “защо не го махнахте, докато бяхте на власт”?
ГЕРБ обаче са на власт в София ( без прекъсване) и в България с малко прекъсване близо 9 години. Фактът, че тъкмо тази партия играе най-голяма роля за съхраняване на съветското постколониално влияние, трансформирано в руско, дълго се оспорваше чрез маргинализиращо редките забележки ( от рода на тази, която четете в момента) премълчаване на очевидния факт.
Едва сега стана безпощадно ясно покрай скандала с отравянето на Скрипал във Великобритания, че вместо Белград да се присъединява към евроатлантическа София в своята позиция спрямо Русия , се случва обратното: проруска Сърбия присъедини България към себе си. В Лондон един политически наблюдател написа прозорлива статия колко важни са някои паметници за руското влияние на Балканите – дори още преди да ги има.
Кога ли ще прогледнат нашите съюзници в това отношение и по адрес на страната, в която съветската монументално демонстрирана доминация се възприема от техния Бойко за непоклатима даденост ?
Share on Facebook