Може да се извините, но дали наистина го мислите?

Понякога във връзките има сривове. Въпреки добрите ни намерения, има моменти, в които един или и двамата партньори несъзнателно употребява думи не на място, чувствата биват наранени, гневът изригва, потъпквани са емоциите, моменти, в които казваме неща, за които съжаляваме и които причиняват болка.

Не пишем това, за да оправдаем или извиним подобни прегрешения, а за да признаем, че те са неизбежни. Разбира се, добра идея е да правим всичко възможно, за да сведем до минимум честотата и тежестта на тези прегрешения, но когато се появят, най-добре е да упражним контрол над щетите. Този процес обикновено включва повторно печелене на изгубеното доверие.

Макар и понякога едно простичко „Извинявай“ да е достатъчно за възстановяване на връзката след срив, в много случаи, особено в тези, в които случилото се е по-сериозно, ще бъде необходимо много повече.
Откровеното извинение включва повече от това да изразиш съжалението си за причинената болка или трудност на другия. Това е добро начало, но е необходимо повече за завършване на процеса.

Има няколко компонента, които съставят ефективното извинение.

1. Потвърждение

...че сте действали или говорили по начин, който умишлено или не е причинил емоционална, умствена или физическа вреда или болка на другия. Това изисква готовността да поемете отговорност (да не се бърка с вина!) за това, че сте допринесли за понижаване на доверието и уважението във връзката си.

2. Искреност

Откровеното извинение е това, при което говорещият няма никакво друго намерение, освен да поправи щетите, които са възникнали в отношенията в резултат на неговите действия или думи. Извинението трябва да бъде честно и прочувствено, без опити за принуда, мамене или манипулиране на чувствата на другия.

3. Липса на реакция

В хода на научаване как точно да се извините, обидената страна може да ви прекъсне, когато изразявате съжалението си. Важно е да устоите на изкушението да настоявате да ви бъде позволено да довършите или да "поправяте" и предизвиквате по някакъв начин.

Партньорът ви може да иска да изрази много емоции, чувства, които понякога са свързани с предишни непризнати проблеми. Дайте му шанс да се изрази, без страх, че ще се отбранявате и така ще получите възможност да демонстрирате, че наистина искате да чуете мнението му и сте готови да изслушате всичко, което ще ви каже.

Имайте предвид, че вашата задача не е да бъдете прави или да се защитавате (макар и импулсите ви да направите точно това да са много силни), а да защитите думите си с действия. В такъв случай имайте готовност да замълчите, ако е необходимо, докато партньорът ви изразява мнението си, дори и това да означава да му позволите да ви прекъсва или да изразява несъгласието си с вас.

След като е казал това, което има да казва, ще е по-вероятно да ви изслуша. Бъдете търпеливи.

4. Ясно изразяване на намеренията

Направете го още преди да започнете разговора и се придържайте към това. Така ще можете да изразите гледната си точка, без да се разсейвате и да казвате ненужни неща, каквито обичайно изникват в разгорещените разговори.

Помнете, че задачата ви е не да докажете, че сте прави, а да демонстрирате, че може да ви се има доверие да слушате, без да се защитавате и да уважавате чувствата на партньора си и да покажете, че наистина ви е грижа за него и това, което има да ви каже. Помнете, че мълчанието не означава задължително съгласие и само защото не спорите с някого, не означава, че го разбирате напълно, а че му давате шанс да изрази гледната си точка.

5. Любопитство, а не състезателност

Открийте какво иска партньора ви от вас, за да намерите решение, вместо да предполагате, че вече знаете от какво се нуждае. Дори и да не ви казва нещо, което да не знаете, откровеният ви интерес към нуждите му ще покаже, че ви е грижа и отново ще спечелите доверието му.

6. Бързо искане на прошката

Партньорът ви може да се чувства сякаш желанието ви за прошка е поредното нещо, което се опитвате да получите от него. Възможно е да се нуждае от повече време, отколкото си мислите, че му е необходимо, за да може добре да преосмисли чувствата си.

Помнете, че прошката е процес, а не събитие. Извиненията често са основна част от този процес. Макар и думите, с които се извинявате да са важни, също толкова важно, ако не и повече, е поведението, което демонстрирате в процеса на извинение. Думите са безплатни, действията са тези, които разкриват истинските намерения.

Ключът към ефективното извинение е дълбочината на откровеността, с която обличате думите си, така че да покажете на партньора си какво сте научили и че и двамата ще имате полза от тези уроци.

Извиненията стават по-лесни с практиката и ще имате много възможности да ги прилагате и с всеки следващ път ще подсилвате качествата, от които се нуждаят добрите връзки – като състрадание, чувствителност, търпение, отдаденост и ясно изразяване на намеренията. В процеса става възможно не само да възстановите любовта и доверието, но и да ги подобрите и отнесете на ново ниво.

Затова не се опитвайте да отричате, че трябва да вземете роля в следващите сривове (за съжаление ще има още такива), а се възползвайте от възможността да демонстрирате отдадеността към партньора и връзката си, изразявайки искрени извинения, когато са необходими.

Ако можете да ги предоставите на партньора си преди да изрази разочарованието си, би било най-добре. Помнете: извинението не ви прави по-лоши, а дори ще покаже на другите, че заслужавате уважение. И ще подсили, а не разруши силата на връзката ви. Това не са ли достатъчни причини да се извините?