Българите са най-малко толерантни към мигрантите в ЕС, показва проучване на Европейската комисия.
Само 15% от запитаните са отговорили положително дали биха приели мигрант да им бъде колега, лекар, съсед или да им влезе в семейството. По този покател България държи първото място в ЕС, изпреварвайки дори унгарците, където склонност да приемат мигранти в обществото проявяват 17 на сто.

Българите и унгарците рязко се отличават в отношението си към мигрантите от останалите европейци.
За сравнение средно в ЕС 57 на сто от хората нямат нищо против да работят и се познават с мигранти. В Испания, Швеция, Ирландия, Португалия и Холандия две трети от населението е с позитивна нагласа.

Като цяло в Западна Европа гледат по-толерантно на мигрантите, докато източноевропейците са по-скептични. В Германия, където през 2015 г посрещаха с цветя бежанците, сега само 55 на сто гледат на тях с добро око.

В същото време българите са и най-слабо информирани в Европа за миграцията - едва около 17 на сто имат някакви познания по въпроса. Предположенията за това колко чужденци живеят в България са, че те са около 11 на сто от населението, което превишава над 8 пъти реалната статистика, посочва Европейската комисия.

Същото проучване показва, че над 90 на сто от българите не познават мигранти, не са разговаряли с тях и дори не са ги виждали. Въпреки това смятат, че те биха ги застрашили, като им вземат работните места или биха натежали на социалната система. Половината от запитаните намират, че миграцията създава проблеми, а 6 на сто - възможности. Всеки втори българин е на мнение, че интеграцията на пришълците не е успешна и само един от петима признава, че е повече или по-малко информиран за миграцията.

Според 90 на сто от участниците в представителното проучване, направено по поръчка на Еврокомисията, успехът на интеграцията на чужденците се измерва по това дали те говорят официалния език, осигуряват се, имат образование и умения, които биха им позволили да си намерят работа и живеят според българските порядки.

Въпреки това само една трета от анкетираните българи са на мнение, че мигрантите ще решат проблемите с недостига на работна ръка в страната, докато повече от половината не са съгласни, че те са решение.

Разбирането на българите коренно се отличава от мнението в ЕС, където над 70 на сто вярват, че миграцията ще даде тласък на икономиката. Българите като цяло са скептични, че имигранти могат да ги обогатят културно, като допринесат към местната музика, изкуство, кухня и занаяти.

Затова пък 70 на сто са убедени, че те ще натежат на социалноосигурителната система и ще увеличат престъпността в страната. 51% се боят, че чужденците ще им вземат работата. Всеки втори смята, че интеграцията на мигрантите е двупосочна улица, но близо 40 на сто са на мнение, че новодошлите трябва да са активната страна, ако искат да успеят.

84 на сто от анкетираните българи смятат, че изучаването на български език трябва да бъде задължително за мигрантите, живеещи в страната. Всеки трети смята, че чужденците трябва да бъдат включени в програми, които да ги ориентират за възможностите и нравите в България, както и че децата им трябва да бъдат записани в детските градини.

Около една трета са на мнение, че мигрантите трябва да могат да участват в местни избори, но половината от запитаните не са съгласни. 61 на сто от българите са убедени, че властите трябва да правят повече срещу дискриминацията на чужденците.

По данни на Европейската комисия около 37 млн души, родени извън Европа, в момента живеят в ЕС, което е около 7 на сто от населението на Съюза.