На изборите през 2000 година, когато Владимир Путин беше избран за първи път за президент, имаше общо 11 кандидати. След това техният брой драстично намаля. Някои критици навремето казаха, че Кремъл е ограничил списъка на кандидатите. Изглежда, че сега Русия се завръща към старите времена. В публикувания списък за президентските избори на 18 март 2018 г. има общо осем кандидати - два пъти повече в сравнение с 2008 година.
Кремъл е загрижен за избирателната активност
Големият брой кандидати може да се обясни с това, че Кремъл е загрижен за избирателната активност. Защото само един кандидат изпъква пред останалите. Според анкетите на държавните социологически институти, Владимир Путин е еднозначен фаворит. Според анкетите, 70 процента от руснаците искат да изберат за четвърти път 65-годишния бивш офицер от КГБ за президент на Русия. При такъв рейтинг, неговите съперници изглеждат направо като джуджета.
По всичко изглежда, че руснаците не проявяват голям интерес към избори с предизвестен резултат. Още по време на изборите през 2016 година избирателната активност намаля драстично. В Москва гласуваха едва 35 процента от имащите право на глас. Наблюдателите смятат, че Кремъл се опитва да увеличи интригата около изборите с нови лица, без обаче да застрашава победата на Путин. Защото най-силният му конкурент, опозиционният политик Алексей Навални, не е допуснат до изборите заради влязла в сила присъда срещу него. Самият Навални смята, че по този начин Кремъл иска да го изключи като съперник на Путин и призова за бойкот на изборите.
Павел Грудинин - новакът
Лидерът на комунистите Генадий Зюганов, който вече е на възраст, не се кандидатира. Сред кандидатите за президентския пост има както опитни политици, така и нови лица. Сред тях изпъква Павел Грудинин. 57-годишният политик и шеф на едно аграрно предприятие край Москва изненадващо беше номиниран от комунистическата партия, въпреки че не членува в нея. Анализаторите прогнозират, че той ще спечели шест процента от гласовете и може да се класира на второ място след Путин. Някои наблюдатели обаче смятат, че Грудинин може да спечели доста повече гласове, защото много руснаци харесват неговите умерени възгледи. Очевидно и Кремъл се опасява, че Грудинин може да вгорчи победата на Путин и държавните медии го атакуваха особено остро. И то не заради факта, че той величае Сталин, а заради негови банкови сметки в чужбина.
Владимир Жириновски - демагогът
Основният конкурент на Грудинин за второто място е Владимир Жириновски, който е и най-възрастният сред тазгодишните кандидати за президентския пост. 71-годишният лидер на дяснопопулистката либарално-демократичаска партия на Русия се кандидатира за президентския пост още през 1991 година. Жириновски формално е в опозиция, но отдавна е част от истаблишмънта и е верен на линията на Кремъл. Неговите изяви, при които той обича да заплашва Запада с ядрен удар, са неотменна чест от руските ток-шоута. В сравнение с него, Путин изглежда умерен и благоразумен. Жириновски обаче не е истински противник и конкурент на Путин.
Григорий Явлински - старият либерал
Също като Жириновски, и Григорий Явлински се опитва отдавна да стане президент. Той е на същата възраст като Путин - на 65 години. Явлински е в политиката от началото на 1990-те години. Той е съосновател на дяснолибералната партия Яблоко и през 2000-та година спечели седем процента от гласовета и се класира на трето място. Има имидж на либерал с прозападни възгледи, но така и не успява да спечели на своя страна широки слоеве от населението. Делът на неговите избиратели дори намалява.
Борис Титов - закрилникът на бизнесмените
Борис Титов е на 57 години и е един от най-младите кандидати за президентския пост. През 2000-та година той спечели 1,5 процента от гласовете. Вероятно този път ще постигне значително по-добър резултат. Той представлява младата дяснолиберална "Партия на растежа", която не играе особена роля в руската политика и досега изобщо не е постигала големи изборни резултати. По поръчка на президента Путин, Титов се грижи за правата на руските предприемачи от 2012 година насам. В сегашната надпревара той се опитва да спечели либералните икономически слоеве от населението.
Сергей Бабурин - националистът
Сергей Бабурин се появява на тези избори като спомен от далечното минало. През 1990-те години той е заместник-председател на парламента. Впоследствие обаче известният консерватор остава в сянка. Бабурин е председател на националноконсервативната партия "Руски общонароден съюз", която подкрепя вътрешната и външната политика на Путин.
Ксения Собчак - "една срещу всички"
36-годишната Ксения Собчак е особен случай, не само защото е единствената жена сред кандидатите. Тя е дъщеря на бившия кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак, който минава за политически ментор на Путин. Ксения Собчак стана известна първо в шоу-бизнеса. Впоследствие се разви като журналист с опозиционни възглади. Тя обаче не е професионален политик.
Ксения Собчак води предизборната си кампания под мотото "Една срещу всички" и се опитва да спечели на своя страна протестните избиратели. Собчак има либерални възгледи и предпазливо критикува шефа на Кремъл. След като обяви кандидатурата си, тя има почти неограничен достъп до медиите. Мнозина оценяват този факт, като сигнал, че се ползва с протекциите на Кремъл. Наблюдателите предполагат, че Собчак трябва да спечели на своя страна недоволните млади поддръжници на Навални. Ксения Собчак обаче силно поляризира и едва ли ще спечели много гласове.
Максим Сурайкин - алтернативният комунист
Сред новите лица в тези президентски избори е и Максим Сурайкин. 39-годишният Сурайкин е председател на основаната през 2009 година партия "Комунистите на Русия", която се предствавя като алтернатива на утвърдената комунистическа партия. Партията на Зюганов обвинява партията "Комунистите на Русия", че е проект на Кремъл, чиято цел е да отслаби старите комунисти.
Независимо дали са възрастни или млади, кандидатите имат нещо общо помежду си: те нямат никакъв шанс. Въпреки големия брой кандидати, сегашните президентски избори не се отличават от много предишни, спечелени от Путин.
Автор: Роман Гончаренко
Източник: "Дойче веле"