Кореспондентът на Франс прес Никола Милетич , илюстрирайки доколко Ленин и свързаната с него символика доминира над днешна Москва ( и Русия), доказва тезата си със следния пример:

„Как да стигнете от парк “Петдесетгодишнината от
Октомврийската революция” до площад “Октомврийски” в Москва,
където се извисява огромна статуя на Ленин? Тръгвате по ул.
“Крупская” (съпругата на Ленин) или ул. “Мария Улянова” (майката на Ленин), после по бул. “Ленин”, който пресича ул. “Дмитрий Улянов” (брата на Ленин).” ( БТА, e-vestnik) http://e-vestnik.bg/24324/25-godini-sled-komunizma-lenin-e-navsyakade-v-rusiya/

 

Нека сега направим малък следствен експеримент по аналогия с нашата действителност в българската столица, представителна не само като седалище на представителната власт, но и за тоталното надмощие на съветско—руската символи в един град, в които първият паметник на български владетел се появи съвсем наскоро – при това с грозен скандал около естетическата му стойност.

 

Да си представим, че сте руски турист, който иска да отиде на поколение на руския светец Александър Невски в най-голямата православна катедрала на Балканите и най-голяма забележителност в българската столица. Ако сте отседнал в разположение срещу руското посолство в Квартал „Изток” хотел Москва, един от най-големите в града, е най-логично да тръгнете по най-прекия път към центъра по бул. Драган Цанков . То най-осветеният за всички времена с документи от архивите на руския Азиатски департамент руски агент за влияние в България от гледна точка на осчетоводените паричните суми, отпускани за него като за подривна дейност срещу България- въоръжена и пропагандна- за което в началото на булеварда от близо две години вече има благодарствена паметна плоча, квалифицираща го като „русофил”).

 

От бул. „Драган Цанков” продължавате по естественото му продължение ул. „Граф Игнатиев” ( на когото в чест на посещението на Путин в София на 18 януари 2008 г. русофилите издигнаха паметник на ул. „Сан Стефано” и поставиха табела именно с акцент, че сложена в чест на появата на Путин). Графът на практика обесва Левски с ръцете на турските власти. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4605245. От миналата година неговият паметник вече се превръща в поредната икона за поклонение от страна на русофили и руски дипломати в деня на руската дипломация. http://ivo.bg/2015/02/06/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8-%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC/

Ако решите ( по изключение заради туземната екзотика) да изберете българското след това, а не да криволичите по малките улички, трябва да свърнете по ул. „ цар. Иван Шишман”. Сред пресечките на тясната „Шишман” са „ген. Паренсов”, „ген. Гурко”, „Славянска” и разбира се за венец от този руски уличен букет ще прекосите ул. „Иван Аксаков”. Наречена е на рупора на императоската публицистика и московското славянство, възкликнал в своя вестник „Русь” по повод българското свободолюбие „Всяко тържество на България е смърт за Русия”.

Така ще попаднете на паметника на руския цар „Александър Втори” и на бул. „Руски”, за да стигнете до катедралата, наречена на васала на Златната орда ( участвал с азиатците в яростни сражения срещу западните християни и канонизиран за светец по тази антихристиянска причина от руската църква), чиито тюркски роднини по-късно ще заробят България, за да могат един ден „братушките” да се опитат да си я присвоят на правата на освободители.

Но и това не е всичко, което може да зарадва гордия руски патриот и да го накара да се почувства на своя територия при разходката си в центъра на българската столица. Двете паралелни улици на бул. „Руски” от другата страна на „Ал. Невски” са „Московска” ( седалището на столичния парламент) и бул. „Княз Дондуков” ( който се самопредлагал да се възцари като княз на окупираната от руските войски България, но не му се получил пасианса по разни дворцови причини).

 

За да не се загубите, можете да постъпите като в Париж или Ню Йорк според най-високия монументален ориентир. Във френската столица и в американския мегаполис съответно това са символите на прогреса и свободолюбието , като Айфеловата кула и Статуята на свободата. В София техен стърчащ над града антипод по аналогия е символът на поробването на България от окупационната червена армия.

Ако искате да изразите благодарност за удоволствието да пропътувате хиляди километри от Русия до България, единствената държава от бившия Варшавски договор, която нямаше сухопътна връзка със СССР, но се съхрани като резерват на руското влияние в Европа, имате чудесния избор на кого да благодарите.

Едната възможност е да отидете на „Московска” 3 в Софийската община, обитавана от учителката по руски език Йорданка Фандъкова. Но понеже тя е функция на премиера Борисов в политиката и администрацията ( той самият не пропуска да го спомене, за да провери покорството на Фандъкова пред това натякване) , по-добре се насочете направо към „Княз Дондуков” 2. Там царува охранителят на цялото това статукво, който с повод и без такъв рапортува от името на всички българи, без да е упълномощен от тях: „българският народ обича Русия”.

Унизителното положение с доминацията на руско – съветската символика тук стана още по-релефно след вчерашното потресаващо за комунистите ( по дефиниция русофили) у нас изявление на Путин, че Ленин не само е взривил руската държавност през 1917 г., но и е виновен за разпадането на СССР.

По точно Путин е казал, че Владимир Ленин е заложил атомна бомба в основата на дома, наричан Русия. http://rueconomics.ru/148587-putin-schitaet-chto-lenin-bessmyislenno-vzorval-rossiyu/

Това изявление на Путин звучи като прословутото загърбване на комунистическата реторика от страна на изплашения Сталин на третия ден от германското нахлуване в СССР. В обръщение към руския народ и неговия патриотизъм той за първи път прави откритието, че страната не се населява от другари и другарки, а от „братя и сестри”. Призовава ги да се обединят пред надвисналата смъртна опасност на руска ( а не съветска) патриотична основа.

Пред надвисналата катастрофа на изолираната, сриваща се икономически и финансово Русия, Путин май имитира своя „велик” предшественик на московския трон чрез опит да загърби възторга от разрушителната за Русия „революция” и да изостри патриотичните руски сетива пред лицето на националната катастрофа.

Много пъти съм се шегувал, включително и писмено, че ако Путин нареди, българските путинофили ще грабнат първи кирките и лостовете да громят Монумента на окупационната червена армия (МОЧА) в София, а после и в други градове.

Шегата настрана, обаче вчера аятолах Путин издаде важна фатуа (фетва, както в потурчен вариант в превод от арабски език е известен у нас този термин, означаващ правно становище със задължителен характер за мюсюлманите). Сега вече правоверните трябва да громят статуите на Ленин. Или „поне” ще извадят най-сетне мумията му от мавзолея, която позори фундаменталистката идеология на руското православие с варварското присъствие на едно езическо капище насред Червения площад.

Освен това Путин направи за смях със задна дата изявленията на собствените си чиновници с гневните им ноти по повод премахването на статуите на Ленин в периферията на империята от Балтика до Черно море. Като истински самодържец той се разпорежда еднолично с обществено значими въпроси не за първи път, макар понякога да го постига и чрез личната, интимната дори инициатива да демонстрира всепозволеност.

Такъв беше случаят, когато насред ортодоксалната кампания срещу разводите и проповедите за здравината на семействата, оглавена от самия патриарх, Путин уведоми мимоходом поданиците си чрез една реплика в телевизионния ефир, че се развежда. Покорният патриарх млъкна ( предстои тази пролет да се насладим на второ посещение на неговия наследник в рамките на две години тук- явно за да нарадва на напоявания с руски пари растеж на руско-съветските паметници, църкви и манастири) , както ленинистите сега мълчат покорно.

Онзи ден пък на самодържеца, без някакви предварителни обсъждания, допитвания до общественото мнение ( традиционно антисемитско в Русия и в СССР) и прочее либерални толерастии, му хрумна да покани всички евреи от Европа да се преселят в Русия. Не спомена при това нищо за концлагерите, по чийто образец са създадени нацистките фабрики за масово унищожение на хора. Но евреите си знаят, че концлагерите винаги могат да бъдат скоропостижно отворени за скъпи гости, като тях, в една страна, в която расизмът, хомофобията, чуждомразието и нетърпимостта към различните изобщо е държавна политика днес.

Прекалено ли е това предположение за концлагерите? От Путин всичко може да се очаква- така, както посяга вчера на Ленин, онзи ден нареди да бъдат закрити разните там възпоминателни музеи и мемориали, напомнящи за зверствата на комунизма.

Ако се върнем накрая към въпроса за Ленин, България, която също беше маркирана с негови статуи, успя да се освободи от тях, но благодарение на това, че разпадащият се СССР ни остави за кратко на мира и на себе си ( дали ще имаме щастието да се възползваме и този път от нещастието на изпадналата в остра криза империя?). Само тук-там, като от огромното пано на стената на руското училище на бул. „Свети Наум” в София, Ленин ни маха за сбогом.

Истинското ни освобождение обаче ще настъпи само тогова, когато ни бъде позволено да пратим в музея „жалоните на робството и жестокостта, на неправдите и униженията”, както проф. Любомир Далчев, автор на част от скулпторите на МОЧА, нарича монументалните тотеми на съветската окупация в държавата, която не е убила нито един червенооармеец. Ето фрагмент от обръщението му от 1993 г.:

„И сега редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението.

НИКОЙ НАРОД ( курсивът мой-бел. авт.) няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители. И никъде по света няма такъв един абсурд, какъвто искат да ни наложат комунистите.” И сега редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението. https://posledniqt.wordpress.com/2013/11/08/profesor_liubomir_dalchev/

 

За съжаление, според формулировката на професора, ние се оказваме на този етап „никой народ” и няма такива като нас „никъде по света”. За да си върнем самоуважението трябва НЯКОЙ да се заеме с националното ни освобождение от собствените комплекси на поробени в русифицираната България българи.

 

 

 

 

 

Share on Facebook