Когато видях кадрите от откриването на руския мост над Кирченския провлак, в които Путин се прави на Гагарин с фразата “ да тръгваме”, сякаш излита в космоса, веднаха забелязах иронията “космическият кораб” в случая да бъде именно камион с марката “Камаз”. Защото заводите “Камаз” бяха построени на гола поляна от американците по време на т.н. разведряване при управлението на Брежнев.
Тази символика за пореден път илюстрира циничното подхърляне на Ленин, според когото Западът не разбира, че продава на Русия въжете, с която да бъде обесен. Обсебеният от главното си шовиничсично завоевание “Кимнаш” Путин в този смисъл може да бъде доволен като продължител на заветите на Ленин.
Недоволни са всички останали, които демонстрацията с построяването на това незаконно от международно-правна гледна точка съоръжение поставя в положение на безгласни наблюдатели на кремълското нахалство. Да не говорим за самите украинци, които на практика попадат от вътрешната страна на моста в нещо като руски капан, тъй като сега от пропускателната способност на точно определено място под моста ще зависи силно ограниченото корабоплаване към украинския бряг на Азовско море.
Този мост не е първият руски проект с привидно икономическо обосноваване, който цели налагане на руската политика по стратегическите параметри на Кремъл. “Южен поток” беше замислен да зарибява лакоми европейци с още руски газ, но всъщност основната му идея беше да заобоколи украинската територия и да лиши страната от транизитната й роля във финансово и стратегическо отношение.
На международна конференция на 14 ноември 2014 г. в София поставих въпроса за истинската цел на “Южен поток” като бедило за Украйна на присъстващия президент на Унгария Янош Адер. Попитах го дали смята за редно в днешно време Унгария и други държави от ЕС да предадат Украйна заради егоистичните си интереси ( във връзка със споменатия в речта на Адер факт, че Западът е оставил СССР да се саморазправи с унгарската революция през 1956 г.). Унгарският гост се опита да се измъкне с отговор, че …няма време за отговор.
С приказки за икономически изгоди в момента и българските власти правят опити да реанимират проекта АЕЦ “Белене”. Той би увеличил и увековечил руското влияние у нас и в региона, което и без това е прекомерно в нашата постколониална икономика. Само че явно няма кой да им зададе въпроса защо така настървено обслужват руската стратегия на проникравенето и окопаването в същоте тази Балкани, които натовският ни премиер толкова вдъхновено иска да помирява, вкарвайки вълка в кошата. Кой да пита Борисов в парламента- “опозицията” БСП ли, която аплодира бурно всеки негов реверанс към Мжосква ли?
Да рече човек, че американци и европейци доминират в енергийния ни сектор, че да има нужда малко за баланс да бъде вкаран руски ресурс в енергетиката ни, но е точно обратното: прекалената ни зависимост от Русия се предлага да бъде лекувана с още по-голяма обвързаност с руските ядрени технологии – при това в сеизмично опасен район, за чиято непригодност за подобен проект са се произнесили самите руски учени в началотото на 90-те години на миналия век.
Можем само да си представим какви “мостове” още би хвърлил Путин към стратегически апетитната за него България, ако не бяхме подслонени в ЕС и НАТО. Но дори и от тази защитена позиция българското общество трябва да бъде нащрек с рушителя на международните мостове към Русия Владимир Путин, който гази с “Камаз” международното право.
Share on Facebook
