Човек и добре да живее, все някога се жени. Човек и щастливо да е женен, все някога се развежда.
Добрата новина е, че днешните бракове все по-често приключват не заради изневяра.
Лошата новина е, че двойките се развеждат, защото спират да са влюбени един в друг.
Кой може да каже кое е по-депресиращо? Изневерите или решението, че е по-добре да си сам, отколкото с любим, който вече вече не искаш да докосваш.
Аз като омъжена жена, бих предпочела мъжът до мен да ми изневери, отколкото да спре да ме обича.
Изневярата може да бъде преодоляна. Ще ме боли известно време, после ще ми мине, или ще си намеря и аз за кратко извънкласно интимно занимание.
Аферата е нещо, което не е 100 процента кауза пердута за брака.
Едва ли бих простила, ако съпругът ми има второ семейство на другия край на България, но съм склонна да си затворя очите за инцидентен секс по време на фирмения банкет.
Разбира се, светът ми ще се начупи на части, но с търпение, комуникация и повечко рев на приятелските рамене, може и да събера отново влюбената цялост на брака си. И кой знае, може да се окаже, че именно от това сме имали нужда, та да поразровим малко позадремалия кошер на страстта.
Но ако въпреки това не успеем да закърпим дупката в семейния юрган, то разводът ще бъде по-лесен за преглъщане, отколкото ако се озовем в съдебната зала разлюбени и непоносими един към друг.
Колкото и да съм силна, все си мисля, че ако любимият ми дойде един ден и откровено заяви, че вече няма трепет за сутрешните ни целувки, че няма желание за среднощните ни разходки и че вкусът на питателните ми гозби отдавна не му е уютен, това ще ме сломи.
Все тая дали великодушно ще реши да ми остави семейния апартамент и вилата в балкана.
Защото за мен е по-лично е, когато някой те зареже, защото е престанал да те обича, отколкото си някаква еднократна изневяра.
