Решила една жена да си прави камина. Извикала майстор. Дошъл човекът, донесъл тухли и цимент, глина и се разговорили. Жената му се оплакала:
- Ще се развеждам с мъжа ми.
- Защо? - пита я майсторът - Да не би да пие?
- Не - отвръща жената.
- Бие ли те?
- Не.
- А защо тогава?
- ХЪРКА, така хърка гадината, че прозорците се тресат. В София го водих, на академици го показвах, сума ти пари потроших - все си хърка.
- А как спи? - пита я майсторът.
- По гръб, като всички - отвръща жената.
- Като започне да хърка, разтвори му краката - съветва я майсторът.
На следващия ден идва майсторът да си довърши работата, и заварва подредена маса с мезета и питиета, нагласена стопанка.
- Какво става, госпожо - пита я майсторът - работа още не е свършена.
- Майната й на работата - отвръща жената - съветът ти помогна, мъжът ми престана да хърка, като по чудо. Само ми кажи, как ти, простият майстор, си разбрал това, което академиците не можаха. Спаси семейния ми живот!
- Остави ги академиците - отговаря майсторът - аз просто разсъждавах професионално, като му разтвориш краката, топките му падат. Като му паднат топките надолу му затварят задника и въздуха няма дърпане - няма хъркане.
