Новината, че Майкъл Флин, съветникът на президента Тръмп,  беше принуден да подаде оставка заради нерегламентирани контакти с руския посланик във Вашингтон, е продължение на дългата и обвита в спекулаци очаквана “любовна афера” по трасето между Белия Дом и Кремъл. Ето , че най-после нещо конкретно се случи и то съвсем не е в полза на онези, които пиша шампанско в Москва в чест на победилия Тръмп.

Би било прибързано да се правят обобщения, а и работа на американските наблюдатели е да наблюдават отражението на скандала върху самата американска политика. Моята скромна цел в следващите няколко реда е да “преведа на български” горната новина.

Ще оставя да се порадват онези, които предричаха, че Тръмп няма да се обича с Путин или поне не толкова, колкото го правеше на думи в кандидатпрезидентската си кампания. Нека да са познали ( на този етап).

По-интересно е какво се случва в редиците на резоньорите у нас, които припознаха Тръмп за свой човек само заради това, че в Москва го представиха като (почти) сигурен борец за отменяне на санкциите срещу Русия. Бих могъл да цитирам няколко еуфорични изблика в това отношние- като на новоназначения за водач на червена листа Тома Томов, размечтал се да види как Тръмп и Путин се сближават толкова ( колкото му се иска), след което “русофобите” в България направо ще пукнат ( я от яд, я от глад). Но не си заслужава да се припомня очевидното злобеене на фантазиращите си някакво повторение на съветско-американското сътрудничество срещу нацизма, чийто съвременен аналог за нашите другари и другарки е непоносимият за тях либерализъм.

Засега, на този ранен етап, резоньорите на шума от американския шамар са притихнали в очакване да видят, дали техният Путин няма да обърне и другата буза. Ще почакаме и ние. Зрелището си заслужава чакането- още повече, че времето никак не работи в полза на самодържеца, който през 2014 г. се надсмиваше над западните санкции, но днес е готов на всичко само и само да отслаби хватката, която сам предизвика с нищо  непредизвиканата руска агресия срещу Украйна. Фактът, че борбата срещу санкциите се е превърнала в абсолютен приоритет на руската външна политика и произтичащата от нея пропаганда ( видно и от напъните на услужливите български резоньори да дадат своя принос в подкрепа на Путин ), издава вътрешната паника в Кремъл.

Share on Facebook