„Падането на комунизма завари ромите неподготвени за навлизане в пазарната икономика, изискваща гъвкави професионални умения. Изключването им от трудовия пазар и липсата на доходи доведе до тяхната маргинализация и в образованието, и в останалите сфери на социалния и икономическия живот. Вместо интеграция те се оказаха въвлечени в един порочен кръг - бедност, необразованост, безработица. Те от своя страна водят до нарастване на мизерията и социалното изключване в ромските квартали“, обобщават ситуацията експертите на Световната банка. Те признават, че липсата на напредък в решаването на проблемите, въпреки отделяните немалко средства от Европейския съюз, международните финансови институции и частни дарители, се дължи и на продължителната икономическа и финансова криза по време на безславно приключилото през 2015-та година Десетилетие на ромското включване.
Неизбежна съдба
Лошите показатели в международното изследване PISA за знанията на 15-годишните ученици в България в немалка степен са такива отчасти и заради качеството на обучение в сегрегираните ромски училища в страната. Същото констатират авторите на доклада и за Словакия и Унгария. „Проблемът на ромските ученици е, че те не могат да избират нито семейството, в което растат, нито съучениците си в училище. За децата от гетата и ромските махали родителите и средата, в която те учат и се възпитават, е неизбежна съдба, която най-често е несправедлива към тяхното бъдеще. Децата нямат контрол над нея“, изтъква изследователят Боян Захариев от софийския Институт „Отворено общество“. Той цитира множество изследвания за позитивните резултати в обучението на роми, чиито родители са се занимавали с тях като малки, учейки ги да рисуват, смятат или да познават буквите. Финансирани от Световната банка теренни изследвания сочат, че за много ромски семейства образованието не е ценност, защото не води до бързо намиране на работа и печелене на пари. Това потвърждава едно ромско момиче от Северна България, което е успяло да завърши университет въпреки, а не с подкрепата на родителите си. Подобна нелека съдба е имало и ромско момиче от Централна Румъния, оставено от родителите си в дом за сираци.
Къде започва интеграцията
От огромно значение е ромските деца да започнат да посещават детските градини от възможно най-ранна възраст. За България тя е 5-6 години, но в Унгария вече е въведено предучилищно обучение още от тригодишна възраст. Изследванията са показали, че ако ромските деца посещават поне две или повече години заведенията за предучилищна подготовка, по-късно резултатите им по математика в тестовете на PISA нарастват средно с 10 точки. Ходене на детска градина само една година не оказва почти никакво значение за по-нататъшното развитие на ромските деца, 53% от които и сега са лишени в България дори от тази минимална възможност. В домовете на българските роми има средно по една книга, а в Унгария - средно по пет книги. „Успехът на първите седем години в развитието на едно дете зависи и от желанието и възможностите на родителите да се занимават с него. Дори да имат само основно образование, при желание те биха му помогнали“, твърди Захариев. Той напомня за необходимостта от по-добри здравни грижи за ромските деца. Бумът от заразяването с морбили през 2010 г. в България, което отне живота на немалко ромски деца, е бил неминуем заради фалшифицирането на отчетите за изпълнение на имунизационния календар в ромските квартали. Макар оттогава да се вземат по-строги мерки за спазването му, понастоящем 5% от децата на ромите в България изобщо не се имунизират, констатира докладът на Световната банка.
Дискриминация ли са стипендиите?
Боян Захариев категорично защитава тезата за необходимостта изоставащите в училище ромски деца да бъдат стимулирани с малки стипендии. По-голямата част от финансирането е осигурено от Международния Ромски образователен фонд и институции като Световната банка. Малките роми ще ги получават само при доказан напредък в посещаемостта, успеха и поведението в училище и в това отношение са въведени строги правила за избягване на злоупотреби от страна на родителите. Според Захариев, обхватът на това, иначе добре замислено и контролирано, начинание, трябва да бъде силно разширен и да обхване всички застрашени от отпадане ученици в българските училища. Делът им е рекордно висок в Европа. Дори официалната статистика отчита, че поне 11% от тях не стигат до задължителното образователно равнище. „Маргинализацията вследствие на обедняването и социалното изключване в България е феномен не само в ромските квартали. Нейни жертви има сред младите поколения на всички етноси, чиято пригодност за интеграция и успех в обществото е била проиграна още в най-ранните им години“, мотивира се изследователят от „Отворено общество“.
Наздраве за тази реформирана държава
Източник: Дойче веле, автор: Николай Цеков