Безбрежна и безнадеждна по своята манипулативна устойчивост в главите на нежелаещите да научат нещо извън уроците по русолюбие ( заменили истинското родолюбие) от времето на колониално-съветизирана България е темата за руското освобождение. Фокусирали са се върху нея с отчаяното вцепенение на заяк пред фаровете на приближаващ автомобил. Българските гласове, които съобщават различна версия, се натъкват на роботизираната автоматична реакция: “русофоби”. И точка.

Радиоточката на пропагандата кънти в главите им без ни най-малко да мръднат по скалата с артументи стрелката на познанието от тази точка.

Да се опитам, все пак, да завъртя малко копчето към “Говорит Москва”.

Ето какво казва на 9 януари 2018 в статията си “Русия и Балканите – от триумфа до провала” руският историк Алексей Макарин относно истинската мотивация на Русия да превърне през втората половина на 19 век “българският въпрос” в център на балканската си политика. Причините са били две: населените с българи земи са “надвиснали” над Константинопол и са били стратегически важни за Русия заради проливите. Който държи тази територия може да претендира да контролира ако не целите Балкани, то да има ключова роля върху Черно море. Нито сърбия, нито Гърция не са могли да свършат работа на Русия в това отношение.

Освен това дошлите на власт в Гърция и Сърбия управлаващи династии се жижвали твъре проевропейски на Русия и тя се разочаровала от тях, макар да им помагала много да извояват независимостта си.

България на този фон изведнъж се оказла много подходяща за целите на руската доминация със своето патриархално население, относително малката интелектуална прослойка и без “силни кланове”, способни с оръжие в ръка сами да извоюват свободата на българите. И Русия се заложила на българите ( но се оказала излъгана в очакванията си да ги употребява безропотно, както се оказало- дори напротив, тъкмо с България Петербург скъсал дори дипломатическите отношения броени дни след края на войната с Турция). Това е, в частта за България, обяснението за причината Русия да изпрати армията си на балканския фронт срещу Турция, а не някакво си “освобождение”, прокламирано с пропагандна цел в навечерието на воойната в самата Русия. http://www.ej.ru/?a=note&id=31982

Знаете ли защо този кратък преразказ издава самата истина? Защото авторът определено не е “пробългарин” и няма основание да застава в “русофобска” поза. Трудно крие презрението си към българите с “дебелите шалвари” и пробутва наистина дебелата лъжа, че българите дължат църковната си независимост на Русия и лично на граф Игнатиев. Същевременно руският историк “прескача” удобно обявяването на руската църковна схизма срещу БПЦ още в зародиш през 1872 г., приписвайки я единствено на Цариградската патриаршия. Някак срамежливо авторът споменава само, че тази схизма е паднала след края на Втората световна война благодарение на руската църква – вместо да каже направо, че това се случва вече в условията на съветската окупация, когато България на практика става част от съветската империя и тя решава да приласкае под своя ботуш и БПЦ.

Явно точно такива учени са профилактирали руския патриарх Кирил в навечерието на посещението му в България, където той заяви, че руската църква е помагала на българите по време на турското иго. А вицепрезидентът Илияна Йотова коленичи пред тази лъжа и веднага се съгласи и благодари за нея.  За по-леко преглъщане на лъжата Кирил призна българите за приносителите на кирилицата в Русия ( т.е. в Киевска Рус, понятието Русия въвежда едва Петър I) ), но от това горчивата лъжа не става по-сладка.

Не само руската църква, подчинена на самодържието по традиция, наложена особено категорично от Петър Първи, но Русия изобщо не си е мръднала пръста за българите и България преди да забележи изгодата в контекста, за който  откровено пише по-горе Алексей Макарин. Това е дълга тема с много доказателства за обратното: Русия не веднъж е потискала и дори предавала на османските власти българските бунтари с оръжие или с кръст в ръка.

Дългата тема е обобщена по следния кратък начин от добре осведомения руски военен кореспондент на Балканите през 1877-1878 г. Василий Немировч – Данченко, недоумяващ защо Русия никога с нищо не е подпомогнала българското национално-осбоводително движение.

“Действията на дипломацията, разбира се, са голяма тайна и легендата за руската пропаганда в България ще продължава още дълго, въпреки всичко. В същото време аз лично съм разпитвал всички дейци на българското въстание и от всички съм получавал един отговор: НИКОГА И НИКАКВА ПОДДЪРЖКА НЕ СА ПОЛУЧАВАЛИ ОТ РУСИЯ ( курсивът мой- бел. ИИ). Между тях не е имало нито един руски пропагандист, нашето константинополско посолство нито веднъж не е изпращало при тях свои агенти ( в расо или под друго прикритие – бел. ИИ). Напротив, различни руски консули от рода на сегашния г. Стюарт в Букурещ, даже били враждебни на българското движение ( благодарение на което Г.С.Раковски е бил предаден от руския консул в Браила на турците заради участието му в един от браилските бунтове, а Ботев лежи 3 месеца в затвора във Фокшани във Влашко по указание на руски консул- бел. ИИ), пречели са долкото могат, спирали са го. Те го отъждествявали с пропагандата на социализма и комунизма , въпреки, че българкото дело няма нищо общо с тях.- Дори когато не са имали факти по някакъв въпрос, те направо са клеветели младите българи”. ( Василий Немирович – Данченко, “Година на война”, стр. 608 ).

Апропо, понеже руският историк, явно възмутен от Стамболов, подхвърля по негов адрес, че е бил “недоучил семинарист”, не е лошо да припомня, че пак Данченко “издава” причината за това.

За да избегне ареста и репресиите на османските власти, разследващи ролята му в подготовката на въстание година след обесването на Левски, Стамболов бяга в…Константинопол. Надявал се е на помощ от посланика на Русия, “вицекраля” на Турция, както са го наричали заради огромното му влияние върху Портата. Вместо да му помогне Н. Игнатиев се е държал с българския революциенер така, че Стамболов “никога повече” не пожелал да се срещне с него, както отбелязва Данченко. Отритнатият българин все пак отишъл в Одеса, надявайки се да му разрешат да завърши духовната семинария, която напуснал малко преди да се дипломира, за да участва в революционните дела в България. Но и това му било забранено именно заради реномето му на български бунтовник.

Ето така граф Игнатиев и руската църква превръщат бившия русофил Стамболов в “недоучил семинарист” и противник на руската политика до края на живота му, отнет на 3 юли 1895 г. след зверско клане посред бял ден в София от наемни убийци.

НА СНИМКАТА ( от екрана на БНТ): Александър Волков, прессекретар на руския патриарх Кирил, (не) отговаря какво е мнението на руската църква за молбата на македонската съответно БПЦ да й стане майка. Той отрече въпросът да е бил обсъждан, но хвърли един вълчи поглед към зрителите в подкрепа на нашите  обосновани ( от историческия ни опит) подозрения какво всъщност си мисли…

Share on Facebook