Руски депутати предложиха Русия да разположи (отново) ракети в Куба. Това поражда някои въпроси:

 

Колко кубинци още трябва да бъдат изядени от акулите в процеса на масовото кубинско бягство от „острова на свободата”, рискувайки живота си със салове и лодки в отчаяно плаване към бреговете на „гнилия капитализъм”, за да се уталожат ракетно-рекетьорските фантазии на някои руснаци, болни от безличие, избиващи комплексите си с мания за величие?

 

Колко милиона руснаци трябва да застанат на опашките за американски визи в Русия, за да стане ясно на впиянчените от руски шовинизъм примитиви, че никакви ракети не могат да задържат дори руските граждани в Русия, какво остава да привлекат неколцина кубинци да се заселят в най-огромната и най-нежелана за преселвана държава на света? https://money.bg/economics/vse-poveche-rusnatsi-iskat-da-emigrirat-v-sasht.html

 

Колко ли още центробежни напускания на съветско-руската орбита от бившите, изнасилени от „братска любов”, сателити на СССР трябва да се случат ( май не останаха много възможности на картата), за да проумеят някои поставки за ушанки, че човешките същества се стремят към по-добър живот по инстинкт и това инстиктивно ги прави противници на Русия и съюзници на свободния свят ( с всичките му проклети недостатъци)?

 

Ракетното рекетьорство беше бумеранг, който се върна на СССР като надпревара с нормалните икономики на Запада, в резултат на което империята се разпадна под тежестта на вродения порок на икономическата си неадекватност.

 

Лъжата на Лавров, че Съветският съюз не бил победен, а се саморазпуснал по волята на своите граждани ( която той написа в своя фундаментална по своята шовинистична глупост статия от 3 март тази година) също е бумерангова- рано или късно ще се предизвика нов катаклизъм в Русия на принципа, че неосъзнатите грешки и слабости на системата обричат всеки механизъм, сгрешен на чертожната дъска, на разпад. http://ivo.bg/2016/03/07/%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B2/

 

 

Така че ракетното рекетьорство е симптом, диагноза на заболяването , което вещае летален изход на Русия в сегашния й наперен вид на претендент за световно величие, давещ се в ниските цени на петрол, от които зависи като алкохолик от самогон.

 

За България добрата новина е, че наближава времето да изпитаме отново свободата от руския натиск, както стана с отпускането на съветската хватка в края на 80-те и първите няколко години на 90-те години на миналия век, позволили да тръгнем по евроатлантическия път тъкмо благодарение на отслабената руска мечешка прегръдка.

 

Не е хубаво човек да се радва на чужди проблеми, но опитът показва, че възклицанието на руския придворен публицист и славянофил Аксаков „всяко тържество на България е смърт за Русия” заслужава да бъде перифразиран като „Всяко зло за Русия е добро за България”. http://budha2.blog.bg/politika/2015/05/22/quot-vsiakoe-torjestvo-bolgar-esti-smerti-rossii-quot.1363430

 

Руснаците да се сърдят на себе си, че ядоха и пиха доволни на трапезата на Путин, вместо да изискат от него да вложи баснословните богатства от краткия период на петролния бум в преструктурирането на руската икономика, фиксирана върху лесната печалба от полезни изкопаеми. Вместо това Путин разпиля националното богатство за въоръжаване и пропаганда. Сега да ядат ракети и пропаганда до пръсване. Това са посели, това жънат.

 

 

Тук ще усетим, че нещо се е променило , когато в пиано баровете ще престанат да ни натрапват руско-съветски песни, за които новобогаташите от Русия, придобили самочувствието на наши господари ( този път въоръжени с пачки), надменно подхвърляха стотачки в евро на музикантите и ме накараха да бойкотирам този тип заведения.

 

Превърнаха ме във вътрешен мигрант. Време  е да си заемат мястото според чергата им, която се свива по тяхна собствена вина. Далновидните нации пестят и влагат парите си с мисъл за бъдещето ( вижте една Финландия, тръгнала от просешката тояга в руската орбита, днес мери ръст по доход на глава на населението със САЩ, оставяйки зад себе  си Германия и Великобритания).

 

Руснаците пропиха шанса си. Рано или късно ще потърсят сметката на виновните, но не бива да търсят особено съчувствие сред потърпевшите от техните безобразия в чужбина. Ракетното им рекетьорство си е изпяло песента – към своя залез е, подобно на съветските шлагери в българските пиано барове.

Share on Facebook