„Хората, които ни обвиняват, че сме гласували като русофили на финала на „Евровизия”, нямат ли очи да видят, че руската песен беше с най-хубавата мултимедия и с професионално присъствие отвсякъде? Затова дадохме точки на руската песен”. Това заяви пред Faktor.bg Михаил Белчев, който беше част от журито на песенния конкурс тази година.
Отговарям (му) като един от онези, които твърдят, че очевидното: съотношението между точките, получени за Русия от България ( с приноса на журито) и на нулите, с които Русия се „отблагодари”, е като в търговския баланс между двете държави. Той е в съотношение 1:10 в полза на бившата ни колониална владетелка, завещала тази енергийна зависимост на днешна България.
Това крещящо неравенство е също така показателно по темата за благодарността. От нас Москва изисква вечна благодарност за събития с повече от 100 годишна давност, докато ни отвръща със 100 процентна неблагодарност, доказана онзи ден.
Иначе Белчев все пак би трябвало да схване, че, освен очите, в оценката участват също така ушите и душите- на цяла Европа, не само на България. Това доведе до победата на толкова неприятната за него украинска песен, която не е политическа, а лична изповед на едно момиче, чието семейство е преживяло трагедия през 1944 г. и чийто народ претърпя подобен шок от руската агресия през 2014 г. отново.
“Новаторството” на русофилите да оценяват пеенето с очите си ми напомня на вица за японеца, който харесвал в България само децата. Защото само те не са правени с ръце.
Share on Facebook
