Ще бъда кратък, защото не смятам, че трябва да отделям незаслужено голямо внимание по темата:
Днес съдът в София ме оправда на първа инстанцияа по всички обвинения, които атакистът Илиян Тодоров, назначен миналия май за областен управител на София, ми отправи, настоявайки ду му платя за обида и клевета баснословна сума.
Дали ще обжалва, предстои да узнаем.
В същото време получих призовка да бъда съден за същото ( обида и клевета) от подобието на Илиан Тодоров на име Георги Жеков.
Това е същият Георги Жеков, когото трябваше да дам под съд миналия октомври, когато в “Макдоналдс” в подлеза на Ректората в София ме нападна вербално с крясъци, въвличайки и 10 годишната ми дъщеря в истерията си, причинявайки й невероятен стрес ( той се повтори вчера, когато тя присъства при връчването на призовката да се явя на съд заради “същия злобен чичко, който ни нападна в “Макдоналдс”).
Жеков твърди в жалбата си, че отразяването на тази истина в моя блог отключило негово тежко болестно състояние и призовава съда да ми наложи “справедливо наказание”. Делото е насрочено за 7 юни.
Особено нагло е, че на тъжителя му се било стъжнило много от това, че съм го снимал, при положение, че многократно и целенасочено ме е издебвал да се появя на публични места, за да ме снима с камерата си и да ме провокира с въпросите си ( от рода на онези, които го доведоха до физически сблъсък с президента Петър Стоянов).
Къде е логиката? Ако с една публикация в своя защита от неговата ( дългогодишна спрямо мен) агресия съм отключил тежка болест у Жеков, както твърди той в жалбата си, не е ли по – добре за неговото здраве да се поуспокои, вместо да търси “ужаса” на прекия сблъсък с причинителя на неговото тежко състояние?
Какъв синхрон между моите преследвачи в предаването на щафетата само!
НА СНИМКАТА: Георги Жеков крещи в “Макдоналдс” срещу мен и дъщеря ми
Share on Facebook
