Стара истина е, че до всяка красива жена – ако ще да е супер, хипер или юбер-модел – стои поне един мъж, на когото вече му е омръзнала до смърт. Или, ако трябва за перифразираме известната реклама – само с красота не става, трябва и акъл.
В тази посока са размишлявали създателите на прочутия календар на „Пирели“, когато са взели революционното решение изданието за 2016 г. да бъде без голи модели. Жените на фотосите не само, че не са модели, но не са и голи. И не съвсем… Поне са жени. Това е все едно „Бийтълс“ да се бяха подстригали като канадски ливади през 1968-ма. Или Александрина Пендачанска да запише чалга албум – не, това е лош пример, защото календарът на „Пирели“ си остава култов, макар и по един сапиосексуален начин.
Сапиосексуалността е сравнително нов термин, който означава сексуално привличане, породено не от красотата на тялото, а от красотата на интелекта. Според някои учени сапиосекуалността е следващият етап в развитието на човешката сексуалност.
„Пирели“ – по-малко жега и повече шеги“, е озаглавена статията на Хава Марион в „Гардиън“ за новия календар на прочутата фирма за автомобилни гуми. Посветена е на драматичния преход от артистично осветени голи супермодели към семпли портрети на жени с различни размери, години и етноси, снимани от Ани Лейбовиц, и избрани заради техните професионални, социални, културни, спортни и артистични постижения. Пред обектива Йоко Оно е с цилиндър, фрак и мрежести чорапи; Пати Смит – по дънки, бяла риза и кръстче. Писателката Фран Лебовиц е дата необичайна Мис Май с цигара в ръка и твърде голямо за нея мъжко сако. Присъстват още Тави Гевинсън – блогърка, китайската актриса Яо Чен, иранската художничка Ширин Нешат, инвестиционният банкер Мелъди Хобсън, режисьорката на филма „Селма“, Ава Дюверн, Агнес Гунд – арт колекционер…
Тенис звездата Серина Уилямс е една от едва двете по-оскъдно облечени звезди – в грациозна поза, обърнала мускулестия си гол гръб към камерата. Другата е Мис Декември – комедийната актриса Ейми Шумър, която поднася към начервените си устни чаша кафе само по бельо и меки гънки от плът по корема.
При представянето на календара в понеделник Лейбовиц подчерта, че нито една от снимките не е с мисълта за мъжката гледна точка. Снимката на Уилямс „не е разголена, а етюд на голо тяло“, каза тя, докато Шумърс демонстрира комична самонадеяност:
„Идеята беше, че тя е единствената, която не е получила бележка да си носи дрехи.”
За непосветените календарът на „Пирели“ може да изглежда като нещо посредствено, което се закача в гаража, за има къде да зяпат механиците, докато почиват. Но в своята над 50-годишна история „Пирели“ са работили усърдно, за да култивират артистичност и усещане за ексклузивност около изображенията.
Хартиената версия на календара се изпраща само на малцина избрани и пазени в тайна получатели, въпреки че снимките циркулират свободно из интернет. Те носят лустрото на почтеността и одобрението на модната индустрия заради включването на световни топмодели и артисти – да споменем само Кейт Мос, Жизел Бюндхен и Джулиан Мур – снимани от забележителни майстори като Хърб Ритс, Ричард Аведон и Хелмут Нютън.
Изисканото официално представяне в понеделник в голямата бална зала на хотел „Гросвенър Хаус“ в Лондон подчерта сериозността, с която „Пирели“ гледат на календара като на маркетингов инструмент. Представителите на световните медии, събрали се за разкриването на изображенията, чуха интервюта с Лейбовиц и три от жените в календара – Гевинсън, Гунд и Чен – в превод на 4 езика.
Жените говореха с топлота за символизма в календара, който Лейбовиц описа като представителен за промяната в начина, по който жените гледат на себе си. Шефът на фирмата производител на автомобилни гуми, Марко Трончети Провера, обясни, че тази година компанията се е отклонила от обичайния формат на календара, „защото почувствахме, че сега е точният момент“.
„Жени със забележителни житейски постижения има навсякъде по света. Този календар представя това, което ние от „Пирели“ мислим за красиво”, каза Трончети Провера.
Лейбовиц добави, че целта й е била снимките да изглеждат напълно естествени и с много малко „претенция“. Макар и снимани в ласкателната за моделите чернобяла фотография, те са били „почиствани съвсем“, без обичайните тежки Фотошоп корекции.
Лейбовиц, която е снимала за „Пирели“ и голи модели през 2000 г., отказва да опише календара като поврат на марката към феминизма:
„Пирели“ винаги са давали свобода на фотографа. Мисля, че компанията отдавна е готова за промени, а на мен ми се падна да ги осъществя.“
В документалния филм за работата по календара, показан на представянето, Лейбовиц предложи малко по-различен анализ:
„Може би сега идва времето на облечените жени.“