УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,
22-ри септември 1908 година е денят, в който Третата българска държава извоюва своята пълна свобода, късайки и последните васални връзки с Османската империя. Макар и да не носи емоционалния заряд на Съединението, българският народ проявява непоколебимост и е решен да защитава своята родина.
Един акт, който има своя дълбок държавнически смисъл, но не в короноването на Фердинанд за цар, а във възраждането на България като самостоятелен участник в международните взаимоотношения. Признанието на Високата порта, а след това и на Великите сили, не само връща България на картата на Европа след петвековно османско владичество, но разчупва оковите на Берлинския договор и зачита пълноправната претенция на Княжество България да върви по пътя на своето обединение.
Дръзко, непоколебимо, но мъдро и дълбоко премерено, с акта на независимостта е защитено достойнството ни. 22-ри септември 1908г. е извор на национално самочувствие, но и нагледен урок за политическо мъжество, проявено от държавници, които с воля, мъдрост и последователност защитават и налагат българската кауза.
108 години по-късно светът е друг, но националната ни гордост ни задължава да бъдем достойни потомци, творейки историята си сами, редом до независимите европейски държави.
Честит празник!
САВИНА ПЕТКОВА
Председател на Общински съвет – Пловдив
