„Създаваме платформа, която ще даде възможност на социалните предприятия да представят своята дейност, продуктите и услугите си. Ще бъде направена и отличителна сертификатна марка - всяко предприяти да има право да я ползва. Самата платформа е в процес на разработване, а законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му.” Това каза във Варна Теодора Тодорова, началник отдел "Социална икономика и социална отговорност" в Министерството на труда и социалната политика. Тя беше сред гостите на националната конференция на тема „Актуални правни предизвикателства в икономиката.

Целта на форума е да предостави възможност за разискване на проблематиката, свързана с актуални аспекти на правната уредба в сферата на икономиката. По думите на Тодорова дефинирането на социалните предприятия е нещо ново и за първи път има правна рамка у нас. „Практиката показва, че има много предприятия които функционират на този принцип. Законът дефинира какво е това, кои са уязвимите групи, които трябва да бъдат наети на работа. Става въпрос за много широк кръг - не само хора с увреждания, но и такива над 55 години, бивши затворници или наркомани. Насърчителни мерки ще има за такива предприятия - кооперации, НПО, социални предприятия.

За последните ще има и на местно ниво - с решение на Общинския съвет”, обясни Тодорова. Друг важен въпрос, който бе разискване на конференция, бе правного регламентиране на наемането на чужденци на работа у нас. Според Андрей Александров от Института за държавата и правото към БАН щом две години и половина след първоначалното приемане на закона за трудовата мобилност се налогат изменения и либелизиране на режима, значи, че има сериозен проблем. „Пазарът на труда налага по-лесното допускане на чужденци от трети страни до българския трудов пазар.

Всъщност законът за трудовата миграция и трудовата мобилност регламентира европейските директививи, така че законодателството ни е приведено в съответствие с европейското право. Друг е въпросът, че както обикновено е приведено недобре в съотвествие, с лоша правна техника, с неточно и невярно преписване на европейски правила в търде объркани редакции. Т.е. има необходимост от съществено подобряване на правната техника в този закон”, твърди Алексанров. По думите му някои от най-фрапиращите проблеми е доста широкия кръг от правомощия на изпълнителната власт. „ Въпреки опитите да се съкратят административните срокове, пак има съществени забавяния.

Задължително трябва да се облекчи така наречения пазарен тест, чрез който се проучва българския пазар и работодателят трябва да докаже, защо не е могъл да наеме българин на съответната позоция, за която търси да наеме работник или гражданин от Европейския съюз и защо иска да наеме гражданин на трета страна. В общи линии работодателят вече е намерил необходимият човек и в повечето случаи нагажда този тест според необходимостта си. Затова ние искаме като цяло да бъдат направени по-ясни и по-конкретни законови текстове и цялата тази безумно усложнена уредба на вътрешни препратки, объркваща адресатите си, да бъде сведена до няколко прости и ясни правила”, каза Александров.