Серия от около 2500 вътрешни документи, основно файлове от тип Microsoft Word, Excel и Power Point, както и pdf, принадлежащи на мрежата от неправителствени организации на Джордж Сорос към фонд „Отворено общество“ (ФОО), получена от група “DC Leaks”, показва, че Сорос и неговите съветници са командвали политиката на САЩ по отношение на Украйна, след поддържания от него и администрацията на Барак Обама държавен преврат през 2014 година, когато беше свален демократично избраният украински президент Виктор Янукович и неговото правителство.
В изтеклите документи, се описва как ФОО и Международният фонд „Възраждане“(МВФ) на Сорос, разположени на адрес улица Артема 46 в Киев, са работили с Държавния департамент на САЩ, след т.нар. революция през 2014 година, получила наименованието „Евромайдан“, за да не се допусне федерализация на Украйна, пише електронното списание Strategic Culture Foundation (SCF) , цитирано от "Фокус".
Освен Джордж Сорос (споменаван като „ДС“ в изтеклите документи на ФОО, други участници в планирането на украинския преврат са били посланикът на САЩ в Киев Джефри Пайет, Дейвид Мил (икономически съветник на Пайет), Лени Бернардо (ФОО), Евхен Бистрицкий (изпълнителен директор на МФВ), Александър Сушко (председател на управлението на МФВ), Иван Кръстев (председател на Центъра за либерални изследвания и участник в други организации, намиращи се под влиянието на Сорос и правителството на САЩ, София, България), Сабин Фрейзър (ФОО) и Деф Бартън (директор на Американската агенция за международно развитие (USAID), Украйна). USAID е изпълнявал ролята на посредник за Централното разузнавателно управление (ЦРУ).
Сорос е присъствал на срещата след преврата на 21 март 2014 година, на която се е обсъждала подкрепата на САЩ за „Новата Украйна“. В един от документите, „Новата Украйна“ се описва като ключова мярка „за преобразяване на картата на Европа, предоставяйки възможност за връщане към изходни позиции за европейска интеграция“. Сорос е настоявал за санкции срещу Русия, за това, че тя е отказвала да признае поставеното след преврата правителство под ръководството на Арсений Яценюк, в което влизат и неонацисти и е отхвърлил варианта за федерализация на Украйна, който би предоставил самоуправление на рускоезичния източен регион Донбас.
Всъщност, Сорос е блокирал предложението на Пайет за преговори по предложението, направено от министъра на външните работи на Русия, което би предоставило автономия на Източна Украйна, вътре във федерализираната Украйна. Сорос е отхвърлил предложението, защото е смятал, че това ще даде на Русия прекалено силно влияние в Украйна. Въпреки че заместник държавния секретар по европейските и евразийските работи Виктория Нуланд не е взела участие в тази среща на 21 март, тя е била близка с Пайет и Яценюк, когото ласкаво е наричала „Яц“.
В края на краищата, администрацията на Обама е отхвърлила федерализацията на Украйна и предоставила пълната си подкрепа за едностранните действия на Петро Порошенко и неговия кукловод – Сорос. Няма нищо учудващо в това, че по-рано през 2016 година година Пайет е преместен от Киев като посланик в Атина.
В един от документите е предвидена необходимостта от борба с „Russlandversteher“, това е немска дума, означаваща „разбиращите Русия“, по цяла Европа и особено в Гърция с нейните исторически тесни културни и религиозни връзки с Русия. В документа на ФОО се препоръчват координирани усилия в Гърция за влияние над общественото мнение против Русия и в полза на украинското правителство, прославяно след преврата.
Освен това, се предлага пропагандистка антируска и проукраинска операция, насочена против вестници, десет „аудиовизуални медии“ (теле и радиокомпании), шест интернет страници в Гърция и „около 50 лидери на общественото мнение“, присъстващи в гръцките социални мрежи. Сред гръцките издания, които е трябвало да участват в соровската антируска кампания са били „Kathimerini, Avgi, Ta Nea, Vima, Efymerida Syntakton, Eleutherotypia, Proto Thema и Rizospastis“.
Гръцко-руската търговска палата в Атина също е била мишена на соровската пропагандистка операция. Аналогични антуруски и проуркаински операции в медиите е трябвало да се проведат и в Италия, Испания и Франция. Мотивировката е била противодействие на всяко движение в подкрепа на по-рано съществувалото положение в Украйна от страна на партиите „СИРИЗА“, „Подемос“ и „Движението 5 звезди“, съответно в в Гърция, Испания и Италия.
Стратегията на Сорос се е наричала „картографиране на дебатите“. Едновременно със стремежа да се повлияе на гръцката политика по отношение на Украйна, Сорос и неговата банда НПО-та са подкрепяли разширението на Европейския съюз, в частност, включването в него на Украйна и Турция, което е против интересите на страните-членки на ЕС. Първостепенно значение се е придавало и на интеграцията на Молдова към структурите на ЕС.
Обща тема на много соровски документи е тази, че основна причина за „разбирането на Русия“ са „антиамериканските“ настроения в Европа. Европейските профсъюзи са отделени от бандата на Сорос като централни разпространители на „антиамериканските“ мнения“. Освен това са отделени определени политически партии, включително френския „Национален фронт“, „Йоббик“ в Унгария, холандската „Партия на свободата“ и британската „Партия на независимостта на Обединеното кралство“ (ЮКИП), които са наричани от Сорос „ПРД“ – или „популистки радикални десни“.
В соровските документи са отличени и проруските германски политици, сред тях са – бившите канцлери Герхард Шрьордер, Хелмут Кол и Хелмут Шмит; министър-председателят на Бранденбург Матиас Платцек, лидерите на „Левите“ Грегор Гизи, Сара Вагенкнехт и Катя Киппинг и бившият кмет на Хамбург Клаус фон Донаний.
Сорос, направил първите си ходове като подрастващ в Унгария, сътрудничейки си с нацисткото Гестапо и тогавашната унгарска фашистка партия, предпочита да съставя „списъци за разстрел“ с имената на неговите противници. Но заслужава внимание степента, до която Сорос е осигурявал финансови средства, материално снабдяване и друга поддръжка за украинските заговорници през 2012 година, 2 години преди „Евромайдана“.
ФОО и неговите родствени организации са предоставили цели сгради, офисни пространства, компютри, програмно осигуряване, скоростен интернет, оборудване за провеждане на видеоконференции, автотранспорт, пътувания в САЩ и други материални средства. Всичко това се е правило със сътрудничеството на американското и шведското посолство в Киев, USAID, Фонда Карнеги, шведската Агенция за международно развитие (SIDA) и свързания с ЦРУ Национален фонд за демокрация (НФД).
Журналисти, занимаващи се с разследвания, също са били нужни на Сорос, за да отидат в Украйна и да пишат статии, които е трябвало да бъдат одобрявани от агентите на Сорос преди публикация. Крупен съавтор на Сорос и САЩ за разпространяване на украинска пропаганда е бил телевизионният канал Hromadske, който е отличен за неговата работа за противодействие на руската пропаганда.
В един от соровските документи се съдържа следната препоръка „Изберете журналисти от петте целеви страни (Германия, Франция, Испания, Итали и Гърция) и им предлагайте дълги журналистически командировки в Украйна. Вместо да им казвате конкретно какво да пишат, те трябва да внесат предложения за статии, а ние си съхраняваме правото на вето върху тези, които смятаме за контрапродуктивни. Има предложение да се взаимодейства направо с журналистите, за да се определят конкретните интереси“.
В соровския документ даже се признава, че такъв подход не е „истинска независима журналистика и ние можем да навредим на доверието на журналистите към нас“. Хората на Сорос са предложили да се направи „заслон“ между него и журналистите, отразяващи Украйна.
Организацията на унгарския евреин е предложила „трета страна да получи грант и да действа като посредник, редактор, контрол на качеството и т.н. А МФВ трябва да играе водеща роля в тази инициатива за подчертаване на своите украински корени“. Организацията на Сорос е решила да се заеме с издания, занимаващи се с „журналистика в обществен интерес“ за сътрудничество в областта на разпространение на пропаганда, свързана с Украйна.
Има редици световни журналисти, които са се съгласили да си сътрудничат със Сорос и с готовност са се съгласили да получават заплата, за да разпространяват неговата пропаганда, както и тази на ЦРУ. Едно от тези издания, споменато като наливащо вода в мелницата на Сорос и пишещо проукраински статии, е Huffington Post-Германия, което си е сътрудничило с Burda, дясноцентристско издателство в Германия.
Други германски публикации, които Сорос благосклонно е разглеждал като провеждащи антируска линия по отношение на Украйна, е имало в Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurter Rundschau, Die Welt, Süddeutche Zeitung, Tageszeitung, Spiegel и Junge Welt. Критика от страна на Сорос са заслужили Neues Deutschland и Freitag, споменати като много дружелюбно настроени по отношение на Русия и антиукраински.
В документите се споменава и за анализатор от швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung, като получаващ пари от Сорос за наемане на „помощник в изследванията“, който да разпространява проукраинска пропаганда. Другите, намиращи се на антируска заплата и пишещи украински пропагандистки статии, са изследователите в Барселонския институт за международни изследвания, Чатъм Хаус в Лондон и Института за международни отношения в Италия.
Пропагандистки медиавируси, споменати от бандата на Сорос, включват изгонването на Русия от Г-8, военната поддръжка от НАТО и включването в Алианса на Украйна, както вече споменатите санкции срещу Русия. В секретен документ от 12 март 2015 година се разказва, че антируски настроеният бивш командващ на НАТО и близък приятел на Бил и Хилъри Клинтън – Уесли Кларк, както и полският генерал Валдемар Скшипчак са консултирали Порошенко по военни въпроси относно Русия. В документа Сорос се нарича „самопровъзгласеният защитник на Нова Украйна“.
Сорос е един от най-близките съветници и финансисти на Хилъри Клинтън. В изтеклите соровски документи се описва как фонда „Глобална инициатива Клинтън“ и фондовете на Сорос си сътрудничат по въпроса за подриване на суверенитета на страни по целия свят, включително на европейски страни.
В изтеклите документи, се описва как ФОО и Международният фонд „Възраждане“(МВФ) на Сорос, разположени на адрес улица Артема 46 в Киев, са работили с Държавния департамент на САЩ, след т.нар. революция през 2014 година, получила наименованието „Евромайдан“, за да не се допусне федерализация на Украйна, пише електронното списание Strategic Culture Foundation (SCF) , цитирано от "Фокус".
Освен Джордж Сорос (споменаван като „ДС“ в изтеклите документи на ФОО, други участници в планирането на украинския преврат са били посланикът на САЩ в Киев Джефри Пайет, Дейвид Мил (икономически съветник на Пайет), Лени Бернардо (ФОО), Евхен Бистрицкий (изпълнителен директор на МФВ), Александър Сушко (председател на управлението на МФВ), Иван Кръстев (председател на Центъра за либерални изследвания и участник в други организации, намиращи се под влиянието на Сорос и правителството на САЩ, София, България), Сабин Фрейзър (ФОО) и Деф Бартън (директор на Американската агенция за международно развитие (USAID), Украйна). USAID е изпълнявал ролята на посредник за Централното разузнавателно управление (ЦРУ).
Сорос е присъствал на срещата след преврата на 21 март 2014 година, на която се е обсъждала подкрепата на САЩ за „Новата Украйна“. В един от документите, „Новата Украйна“ се описва като ключова мярка „за преобразяване на картата на Европа, предоставяйки възможност за връщане към изходни позиции за европейска интеграция“. Сорос е настоявал за санкции срещу Русия, за това, че тя е отказвала да признае поставеното след преврата правителство под ръководството на Арсений Яценюк, в което влизат и неонацисти и е отхвърлил варианта за федерализация на Украйна, който би предоставил самоуправление на рускоезичния източен регион Донбас.
Всъщност, Сорос е блокирал предложението на Пайет за преговори по предложението, направено от министъра на външните работи на Русия, което би предоставило автономия на Източна Украйна, вътре във федерализираната Украйна. Сорос е отхвърлил предложението, защото е смятал, че това ще даде на Русия прекалено силно влияние в Украйна. Въпреки че заместник държавния секретар по европейските и евразийските работи Виктория Нуланд не е взела участие в тази среща на 21 март, тя е била близка с Пайет и Яценюк, когото ласкаво е наричала „Яц“.
В края на краищата, администрацията на Обама е отхвърлила федерализацията на Украйна и предоставила пълната си подкрепа за едностранните действия на Петро Порошенко и неговия кукловод – Сорос. Няма нищо учудващо в това, че по-рано през 2016 година година Пайет е преместен от Киев като посланик в Атина.
В един от документите е предвидена необходимостта от борба с „Russlandversteher“, това е немска дума, означаваща „разбиращите Русия“, по цяла Европа и особено в Гърция с нейните исторически тесни културни и религиозни връзки с Русия. В документа на ФОО се препоръчват координирани усилия в Гърция за влияние над общественото мнение против Русия и в полза на украинското правителство, прославяно след преврата.
Освен това, се предлага пропагандистка антируска и проукраинска операция, насочена против вестници, десет „аудиовизуални медии“ (теле и радиокомпании), шест интернет страници в Гърция и „около 50 лидери на общественото мнение“, присъстващи в гръцките социални мрежи. Сред гръцките издания, които е трябвало да участват в соровската антируска кампания са били „Kathimerini, Avgi, Ta Nea, Vima, Efymerida Syntakton, Eleutherotypia, Proto Thema и Rizospastis“.
Гръцко-руската търговска палата в Атина също е била мишена на соровската пропагандистка операция. Аналогични антуруски и проуркаински операции в медиите е трябвало да се проведат и в Италия, Испания и Франция. Мотивировката е била противодействие на всяко движение в подкрепа на по-рано съществувалото положение в Украйна от страна на партиите „СИРИЗА“, „Подемос“ и „Движението 5 звезди“, съответно в в Гърция, Испания и Италия.
Стратегията на Сорос се е наричала „картографиране на дебатите“. Едновременно със стремежа да се повлияе на гръцката политика по отношение на Украйна, Сорос и неговата банда НПО-та са подкрепяли разширението на Европейския съюз, в частност, включването в него на Украйна и Турция, което е против интересите на страните-членки на ЕС. Първостепенно значение се е придавало и на интеграцията на Молдова към структурите на ЕС.
Обща тема на много соровски документи е тази, че основна причина за „разбирането на Русия“ са „антиамериканските“ настроения в Европа. Европейските профсъюзи са отделени от бандата на Сорос като централни разпространители на „антиамериканските“ мнения“. Освен това са отделени определени политически партии, включително френския „Национален фронт“, „Йоббик“ в Унгария, холандската „Партия на свободата“ и британската „Партия на независимостта на Обединеното кралство“ (ЮКИП), които са наричани от Сорос „ПРД“ – или „популистки радикални десни“.
В соровските документи са отличени и проруските германски политици, сред тях са – бившите канцлери Герхард Шрьордер, Хелмут Кол и Хелмут Шмит; министър-председателят на Бранденбург Матиас Платцек, лидерите на „Левите“ Грегор Гизи, Сара Вагенкнехт и Катя Киппинг и бившият кмет на Хамбург Клаус фон Донаний.
Сорос, направил първите си ходове като подрастващ в Унгария, сътрудничейки си с нацисткото Гестапо и тогавашната унгарска фашистка партия, предпочита да съставя „списъци за разстрел“ с имената на неговите противници. Но заслужава внимание степента, до която Сорос е осигурявал финансови средства, материално снабдяване и друга поддръжка за украинските заговорници през 2012 година, 2 години преди „Евромайдана“.
ФОО и неговите родствени организации са предоставили цели сгради, офисни пространства, компютри, програмно осигуряване, скоростен интернет, оборудване за провеждане на видеоконференции, автотранспорт, пътувания в САЩ и други материални средства. Всичко това се е правило със сътрудничеството на американското и шведското посолство в Киев, USAID, Фонда Карнеги, шведската Агенция за международно развитие (SIDA) и свързания с ЦРУ Национален фонд за демокрация (НФД).
Журналисти, занимаващи се с разследвания, също са били нужни на Сорос, за да отидат в Украйна и да пишат статии, които е трябвало да бъдат одобрявани от агентите на Сорос преди публикация. Крупен съавтор на Сорос и САЩ за разпространяване на украинска пропаганда е бил телевизионният канал Hromadske, който е отличен за неговата работа за противодействие на руската пропаганда.
В един от соровските документи се съдържа следната препоръка „Изберете журналисти от петте целеви страни (Германия, Франция, Испания, Итали и Гърция) и им предлагайте дълги журналистически командировки в Украйна. Вместо да им казвате конкретно какво да пишат, те трябва да внесат предложения за статии, а ние си съхраняваме правото на вето върху тези, които смятаме за контрапродуктивни. Има предложение да се взаимодейства направо с журналистите, за да се определят конкретните интереси“.
В соровския документ даже се признава, че такъв подход не е „истинска независима журналистика и ние можем да навредим на доверието на журналистите към нас“. Хората на Сорос са предложили да се направи „заслон“ между него и журналистите, отразяващи Украйна.
Организацията на унгарския евреин е предложила „трета страна да получи грант и да действа като посредник, редактор, контрол на качеството и т.н. А МФВ трябва да играе водеща роля в тази инициатива за подчертаване на своите украински корени“. Организацията на Сорос е решила да се заеме с издания, занимаващи се с „журналистика в обществен интерес“ за сътрудничество в областта на разпространение на пропаганда, свързана с Украйна.
Има редици световни журналисти, които са се съгласили да си сътрудничат със Сорос и с готовност са се съгласили да получават заплата, за да разпространяват неговата пропаганда, както и тази на ЦРУ. Едно от тези издания, споменато като наливащо вода в мелницата на Сорос и пишещо проукраински статии, е Huffington Post-Германия, което си е сътрудничило с Burda, дясноцентристско издателство в Германия.
Други германски публикации, които Сорос благосклонно е разглеждал като провеждащи антируска линия по отношение на Украйна, е имало в Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurter Rundschau, Die Welt, Süddeutche Zeitung, Tageszeitung, Spiegel и Junge Welt. Критика от страна на Сорос са заслужили Neues Deutschland и Freitag, споменати като много дружелюбно настроени по отношение на Русия и антиукраински.
В документите се споменава и за анализатор от швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung, като получаващ пари от Сорос за наемане на „помощник в изследванията“, който да разпространява проукраинска пропаганда. Другите, намиращи се на антируска заплата и пишещи украински пропагандистки статии, са изследователите в Барселонския институт за международни изследвания, Чатъм Хаус в Лондон и Института за международни отношения в Италия.
Пропагандистки медиавируси, споменати от бандата на Сорос, включват изгонването на Русия от Г-8, военната поддръжка от НАТО и включването в Алианса на Украйна, както вече споменатите санкции срещу Русия. В секретен документ от 12 март 2015 година се разказва, че антируски настроеният бивш командващ на НАТО и близък приятел на Бил и Хилъри Клинтън – Уесли Кларк, както и полският генерал Валдемар Скшипчак са консултирали Порошенко по военни въпроси относно Русия. В документа Сорос се нарича „самопровъзгласеният защитник на Нова Украйна“.
Сорос е един от най-близките съветници и финансисти на Хилъри Клинтън. В изтеклите соровски документи се описва как фонда „Глобална инициатива Клинтън“ и фондовете на Сорос си сътрудничат по въпроса за подриване на суверенитета на страни по целия свят, включително на европейски страни.
