За некоректно отношение на работодатели в Холандия сигнализира 27-годишната врачанка Ани Иванова. Тя се труди в рибна фабрика и описа подробно одисеята на българите, които работят там. В схемата са забъркани и наши фирми-посредници, пише konkurent.bg.  

„Скъпи приятели,

бих искала да ви разкажа как бях измамена, за да предпазя и други българи от подлата схема”, започва разказа си младата врачанка, потърсила препитание в чужбина.

Нейният разказ буди много въпросителни.

„Преди 2 месеца и половина аз и мой приятел намерихме посредническа фирма „Worck Connect“ в България за работа в Холандия. Жената, която ни осигури работата се казва Даниела Дончева и е от Казанлък. Тя ни обясни, че се правят нормално по 40-50 часа седмично, което звучи доста добре и подписахме договорите. След пристигането ни прехвърлиха в холандската фирма „Werck Post NL“. Офисът се намира в град Урк, а името на така наречения „измислен“ шеф е Nanne Marten Post”, пише врачанката.



Първите две седмици всичко било наред. На третата седмица обаче били начислени по-малко работни часове и респективно по-малко пари за заплащане. Това притеснило момичето и то решило да провери в офиса какъв е проблемът и защо има грешка във фишовете с часовете, през които е работило.

„Като отидох на място шефът на фирмата Nanne ми каза, че всички проблеми с часовете идват от фабриката, в която работим /фабриката се казва „Parlevliet“ и се намира в Ijmuiden – б.а./. Първоначално му повярвах, но грешките започнаха да стават доста по-често. На следващата седмица нещата се повториха”, разказва врачанката.

Разочарованията й продължили и през следващите дни и седмици. За да отклони вниманието й от проблема, Nanne й предложил да започне работа в офиса като координатор, с обещанието за безплатни шофьорски курсове, служебен автомобил и телефон. Обявил и добра седмична заплата, но всичко си останало в сферата на обещанията, без обявеното заплащане. Чужденецът се възползвал и от факта, че знае езика като използвал врачанката за посредничество с другите българи.



„Бях й преводачка на всичкото отгоре, защото никой не знаеше език. Имахме уговорка да ми се заплаща и месечен бонус, определен от него, но така и не успях да видя колко е този бонус”, описва госпожица Иванова. Затова и спряла да върши допълнителната работа, за която не й се заплащало.

„След като му заявих, че вече всичко ми е ясно, той се изнерви. Каза да си затварям голямата уста и да не говоря толкова много. Но го попитах и за колегите - защо не са получавали пари и дали знае, че  гладуват. Тогава той пак ми повтори това, че имам голяма уста и че трябва да я затворя. Престраших се и му казах, че не искам да работя за хора като него, които лъжат работниците си. Тогава той ми зададе въпроса дали знам какво може да стане, ако напусна при условие, че договорът ми изтича след един месец,” допълва врачанката.



Наетите българи били лъгани не само със заработените часове и заплащането, но били лишени и от каквато и да било здравна грижа и здравни осигуровки. Координаторът по договорите с чуждестранните работодатели – Тодор Петков от Добрич, също не оказал необходимото съдействие.

„Бях ужасена за пореден път, не вярвах, че дори за здравето ни не им пука. Бяхме като някаква стока за тях. Някаква плът без права, необходима само да работи, за да им пълни джобовете”, споделя в написаното Ани Иванова.

Тя не крие опасенията си, че и други българи могат да бъдат подведени по този начин.