В мъжката и женската енергийни системи има седем основни центъра, наречени “чакри”. Теорията за чакрите се гради върху хипотезата, че енергията се движи равномерно в организма ни. В седем точки на нашето тяло съществува концентрация на енергия, която постоянно се движи. Тези седем специфични точки се наричат чакри. Чакрите присъстват както в будистките традиции, така и в китайските и японските практики. Те са в основата на цялата източна метафизика, включително и Фън Шуй, който разглежда човешката енергетика като неделима част от тази на пространството.
В превод от санскрит думата чакра означава въртящо се колело. Някои български изследователи смятат, че българското съответствие на думата “чакра” е “чекръг” – устройство с въртящо се колело, предназначено за предене на прежда. Факт е, че неговите части имат сферична форма, приличат на дискове, в които се завърта Чи, Ки или Ци, или в българския еквивалент – Жи “Българският Фън Шуй”)
Да разгледаме по отделно всеки енергиен център и неговата роля:
Първа чакра: Материална сигурност и стабилност – ниво на оцеляването.
Втора чакра: Създаване на семейство – ниво на творчеството.
Трета чакра: Откриване на мисията – ниво на реализация на Аза.
Четвърта чакра: Първа стъпка към откриване на божествения ни произход – ниво на любовта.
Пета чакра: Изразяване на божествения Аз – ниво на комуникацията.
Шеста чакра: Прозрения за истината – ниво на интуицията.
Седма чакра: Свързване с космическия източник – ниво на просветлението.
Всяка чакра е носител на различен вид енергия. Има активни (мъжки) и пасивни (женски) енергийни центрове.
Мъжката енергия е аспект насочен навън. Това е тази част от Бог или Духа, която отговаря за външните прояви, която позволява на Духа да се материализира и да приема форма. По този начин мъжката енергия има голяма съзидателна сила. За нея е естествено да е силно концентрирана и целенасочена. Мъжката енергия създава индивидуалност. Тя ви дава възможност да се отделите от единството, от цялото, да станете отделна личност.
Женската енергия е енергията на Дома. Това е енергията на Изначалния източник, течащата Светлина, чистото Битие. Това все още е непроявена енергия, вътрешната същност на нещата. Тя обхваща всичко и го свързва в единен океан. Тя не разделя и не се индивидуализира.
За това ние в ИИКО считаме, че жената е основен фактор при обзавеждането на дома.
Мястото за живеене се превръща в дом, когато в него се появи жена.
„Какво е завръщане у дома? Това е инстинктът да отидем на мястото, което пазим в спомените си. Това е способността да открием в нощния мрак или в дневната светлина родния дом. Всички знаем как да се завърнем у дома. Колкото и време да е минало, ние винаги намираме пътя. Вървим през нощта, из непознати земи, сред племена от чужди хора, без карти, без да питаме минувачите за пътя.
Точният отговор на въпроса „Къде е моят дом?“ е по-сложен…но в известен смисъл това е вътрешно място, по-скоро някъде във времето, отколкото в пространството, където жената се чувства цяла. Домът е там, където можем да мислим и да чувстваме, без да ни пречат, без да ни викат, защото нещо друго се нуждае от нашето време и внимание. И през вековете жените са открили безброй начини да го постигат дори когато са били затрупани със задължения.
Жените трябва да правят всичко възможно, за да извоюват правото си да се завръщат у дома. Домът е настроение или усещане, което ни позволява да изпитваме чувства, невинаги присъщи на земния свят: почуда, прозрение, покой, свобода от тревоги, свобода от задължения, свобода от брътвежи.
Макар че има много физически места, където човек може да отиде, за да „почувства“ пътя към дома, самото физическо място не е дом, то е просто средството, което приспива егото, за да можем да извървим остатъка от пътя сами. Тези средства са различни: музика, изкуство, гора, океанска пяна, изгрев, усамотяване. Те ни отнасят в един богат вътрешен свят със свои идеи, ред и душевна храна.
Домът е девственият инстинктивен живот, в който всичко е така, както трябва да бъде. Не е важно как прекарвате времето си у дома. Важно е онова, което възстановява равновесието ви. Това е домът.
Всички имаме любими начин да отлагаме момента на завръщане у дома и все пак, когато възвърнем инстинктивните си диви цикли, ние сме психически длъжни да уредим живота си в съответствие с тях. Безполезни са всякакви други аргументи. Простата истина е, че времето идва, когато идва.
Някои жени никога не се завръщат у дома и живеят в зоната на зомбитата. Най-жестокото в това безжизнено състояние е, че жената върви, говори, действа, дори постига много неща, ала никога не усеща, че нещо не е наред – иначе болката й щеше да я накара незабавно да промени нещата. Тя изпитва странното чувство, че постига много, но това не й носи удовлетворение. Тя върши онова, което си мисли, че иска да върши, ала съкровището в ръцете й някак си се превръща в прах.
За някои домът е да се заемат с нещо ново. Те отново започват да пеят след дълги години и търсене на причини да не го правят. Започват да учат нещо, което отдавна им е лежало на сърцето. Издирват изчезнали хора или неща. Възвръщат гласовете си и пишат. Взимат си почивка. Отделят си свое ъгълче в света. Изпълняват важни решения. Правят нещо, което оставя следи.
За някои домът е гора, пустиня, море. Всъщност домът е холограма. Той се предава с пълна сила дори в едно-единствено дърво, в самотен кактус на някоя витрина, във вир неподвижна вода. Той е в жълтото листо на асфалта, в капката вода върху кожата. Когато погледнете с очите на душата си, ще видите дома на много, много места.
Колко време трябва да останете у дома? Колкото можете или докато се върнете към себе си. Всяка жена знае в сърцето си колко често и за колко време трябва да се завръща.
Наистина е удивително с каква лекота жените намират време за децата си, за повредената кола, за зъболекар. На завръщането у дома трябва да се отдава същото значение, дори понякога да има приоритет. Защото е неоспорима истина, че ако жената закъснее да се завърне, пукнатината в душата й се превръща в пропаст. Как да балансираме потребността да се завръщаме у дома с ежедневния си живот? – в ревяща бездна.
Ако жената безусловно следва циклите си на завръщане, близките й също ще се научат да ги ценят. Можем да се завърнем у дома, като се откъснем от ежедневието, като отделим време само за себе си. За различните жени това „само за себе си“ означава различни неща. За някои е стая със затворена, но отключена врата. За други обаче мястото, от което потеглят за дома, трябва да е абсолютно недостъпно за околните. Без „Мамо, мамо, къде са ми обувките?“. Без „Скъпа, трябва ли ни нещо от магазина?“
За тази жена завръщането у дома изисква тишина. Пълна Тишина с главни „П“ и „Т“. За нея шумоленето на вятъра в дърветата е тишина. За нея ромонът на планинския поток е тишина. За нея гръмотевицата е тишина. За нея естественият ред на природата, който не иска нищо в замяна, е животворна тишина. Всяка жена избира според желанията и потребностите си.
Независимо колко време имате нужда да прекарвате у дома – само час или цели дни, запомнете: за котките ви може да се грижи някой друг, даже да твърдят, че единствено вие го правите както трябва. Кучето ви ще се опитва да ви накара да си мислите, че го изоставяте, но ще ви прости. И вие ще липсвате на детето си, и то ще ви липсва, ала и двамата ще се радвате, когато се върнете. Партньорът ви ще мърмори. Всички ще го преживеят. Шефът ви може да ви заплаши. И той ще го преживее. Прекаленото забавяне е лудост. Нормално е да се завръщате у дома.
Когато културата или обществото не подкрепя това циклично завръщане, много жени се научават да прескачат оградата или да подкопават портата. Те стават хронично болни и дълго четат в леглото. Усмихват се с онази зъбата усмивка, сякаш всичко е наред и тайно се завръщат у дома.
Когато цикълът е нарушен, много жени чувстват, че за да се освободят, за да наложат своите психични потребности, трябва да влязат в схватка с шефа, децата, родителите или партньора си. И по време на някой яростен спор жената заявява: „Аз си отивам. Щом си такъв и явно не ти пука и аз просто ще си отида.“ Запалва колата, натиска газта и потегля.
Ако всеки път се налага да водите нови битки, трябва внимателно да преосмислите връзката си с вашите близки. Ако е възможно, най-добре е да им покажете, че не ги изоставяте, че се завръщате към истинския си живот. Особено ако сте творци, заобиколете с хора, които разбират потребността ви да се завръщате у дома, защото най-вероятно ще се наложи да прокопаете психичния терен на дома, за да усвоите циклите на творчеството. Затова бъдете кратки, но категорични.
Повечето от нас не са в състояние винаги да оставаме, колкото време искаме, затова оставаме, колкото можем. От време на време оставаме колкото трябва. В други случаи оставаме, докато не започне да ни липсва онова, от което сме се откъснали. Повечето жени балансират между обстоятелствата и потребността от завръщане.
Момичета, едно е сигурно – пътната ви чанта винаги трябва да е готова. за всеки случай“, защото както казва Пеньо Пенев „Човека е човек когато е на път“. Ние от ИИКО обаче твърдим, че „Жената е жена когато намери своят дом“ и за това правим всичко възможно това да стане факт без компромиси.
Чакрите при мъжете и жените са заредени с противоположна енергия, тоест на минуса на жената отговаря плюс на мъжа и обратното. При хармонични взаимоотношения липсват блокажи в отделните енергийни депа, жените отдават през центровете с плюс и получават от мъжа енергия от неговите положителни центрове.
Основен източник за такова хармонично отдаване и приемане на енергия е сексуалният акт. По време на секс става естествен и силен обмен на протичащата през мъжа и жената енергия, тъй като положително заредения център на пола на мъжа, отдава на жената енергия от първа чакра. Това е съвсем логично, ако си припомним структурата на половите органи.
Енергията, която жената получава, започва да се издига по центровете нагоре към сърцето, където тя я отдава в трансформиран вид на мъжа. Той от своя страна я спуска надолу и подхранва всички центрове по пътя й до сексуалния център и я отдава отново.
Положителното въздействие на такъв обмен е много голямо и само той може да задоволи потребността на мъжа да прави секс, тоест от отдаване на ниво първа чакра, и потребността на жената да прави любов, тоест да отдава на мъжа енергия от сърдечния си център.
Единствено при такъв обмен става енергийното зареждане на мъжа и жената. Обмен, който протича само на ниво първа чакра без да става издигане и трансформиране на енергията, води до изчерпване на силите и сексуалното желание с времето. То се превръща в просто изпразване на енергия без зареждане.
Освен това, ако при секс енергията не се трансформира от жената и не се отдаде под формата на любов и тя не получи „оргазъм“, чакрите до сърдечния й център ще останат небалансирани. Без протичането на енергия през тях те се задръстват и замърсяват като река, която се превръща в блато, ако се спре движението на водата.
Същото се случва и при мъжа. Разбалансираните чакри могат да доведат до физически заболявания, емоционални сривове.
Разбира се, сексът не е единственото средство за балансиране на първите четири чакри. Може би е най-приятното за съвременния човек. Не бива да забравяме, че сексът не е … просто само секс, той е много повече и участва във всички функции на физическото и емоционално състояние на човека.
