Чувала съм толкова пъти, че езикът на тялото не лъже, че някак вече ми върви в пространството като клише. Ама, мамка му, така е. Еле пък в секса – онзи най-добър детектор на лъжата.

Може да изпадаме в ступор, щом съзрем емоционалния ни блян, ама ходи обяснявай на плътта си, че това е най-добрият любовник на света. Ако тя няма желание да флиртува с вратните му ямки, ще ти се изсмее като ехиден член на МЕНСА. Ще свисти сарказъм в ухото ти, задето си толкова глупава, че не си успяла да прозреш простичкия факт – сухотата на вагината и омекналия пенис вървят ръка за ръка с невъзможността за манипулация.
На каквито и учения да се подложим, все няма да примамим мокротата в предверието на утробите си, ако плътта е на режим „лъжа”. Тая работа не става с воля, а с искреност към тебе си. И без това живеем в свят, накиснат в лицемерен ентусиазъм. Място, в което все по-често ни е трудно да кажем дали някой наистина ни харесва или просто се е задължил да му станем симпатични. Ей така - от скука, от страх от самотата, от недобре отгледано его.

Хората обичаме да лъжем за исканията си. Скътани в ъгъла желания, стоят уморени в очакване да си признаем какво ни мъчи. За съжаление понякога сексът представлява одобрена резолюция, която ни дава правото два пъти в седмицата да изпитваме фалшив оргазъм. Дава ни правото да се заблудим, че може да излъжем клетките, които биха вибрирали натрапчиво в други ръце. Да дирижираме собствената си измама, отказвайки да приемем плътската си сетивност в собствената ни изповедалня. Да се страхуваме, че ако се отдадем на изискващата честност сексуалност, ще се пропука таванът над кревата и от там ще се излее целия запас от плътско неудовлетворение, запазено за бъдни поколения.

Няма и не може и да има нищо еротично и запалващо чаршафите в правенето на секс с неправилния партньор. С часове може да репетираме вагиналния си моноспектакъл, но вместо да направим премиера на голяма сцена, ще трябва в крайна сметка да се задоволим с празните кресла в камерната зала. Защото в монолога езикът е един, а за добрата комуникация и за прелестния секс са нужни поне два, които издават едни и същи срички.

Така че следващият път, когато вагината не плува в собствени води, а пенисът прилича на спаружен морков, стоял прекалено дълго време на слънце, нека не им пеем хвалебствени оди, опитвайки се да ги подкупим. Дайте да не ги принизяваме, отнемайки им откровената функция на агенти на искреността.