Сигнал от първите звезди във вселената, роден в космическия сърдечен ритъм след Големия взрив, беше уловен за пръв път, обявиха астрономи и предизвикаха вълнение в целия научен свят. Находката е плод на десетилетия търсене и бива открита години по-рано от очакваното, съобщава „Гардиън“.
Тя бе описана от развълнуван наблюдател като най-големия астрономически пробив от откриването на гравитационните вълни през 2015. Откритията трябва да бъдат потвърдени чрез други експерименти.
Очаква се откритието да хвърли светлина върху тъмната материя – невидимото, тайнствено вещество, за което се смята, че съставлява повече от 70% от вселената.
„Откриването на този миниатюрен сигнал отвори нов прозорец към ранната вселена”, каза астрономът от американския щатски университет в Аризона Джъд Баумън, който е водещ изследовател по проекта.
„Телескопите не могат да виждат достатъчно недалеч, за да предадат пряко образа на такива древни звезди, но сме ги виждали, когато започват да действат, тоест да искрят „чрез радиовълни, пристигащи от космоса”.
Следи от звездите, които преди 13,6 млрд. години вече са били активни – само 180 млн. години след като Големият взрив довежда до раждането на вселената, са били уловени в австралийската пустиня от радиоспектрометър с големина на маса за хранене.
Такива доказателства бяха чакани, но не и толкова бързо. За всеобща изненада и удоволствие сигналът съдържал и нещо любопитно.
Ранната вселена, показват данните, е била два пъти по-студена отколкото се смяташе досега, с температура от минус 270 градуса, според изследването в сп. „Нейчър”.
Някои предположиха, че причина за това е тъмната материя. Това е тема на съпровождаща научна публикация в същото списание.
Авторът й Ренан Баркана от университета в Тел Авив, смята, че този мраз може да се обясни с взаимодействието на обикновената материя с тъмната, при което тя губи енергия.
Данни от спътника „Планк” през 2013 показаха, че обикновената материя, от която е направено всичко, което виждаме и пипаме, но съставлява само 4,9 процента от вселената, а на тъмната материя се падат 26,8 процента. Останалите близо 73 на сто са тъмна енергия.
Невидима за телескопите, тъмната материя се възприема чрез гравитационната сила, която упражнява върху други обекти в космоса.
Учените смятат, че за около 400 000 години след Големия взрив вселената е била тъмна – изпълнена главно с водород.
Гравитацията бавно приближила най-гъстите газови зони едни към други и се създали звездите. Сигналите, уловени сега, са от първичен водород, от времето, когато светлина от първите звезди за пръв път направила газа разпознаваем.
Нашето Слънце и слънчева система са се формирали около 9 млрд. години по-късно. Най-ранните звезди са били източник на всички тежки елементи във вселената, включително и онези, нужни за поддържането на живот.
Очаква се откритието да хвърли светлина върху тъмната материя – невидимото, тайнствено вещество, за което се смята, че съставлява повече от 70% от вселената.
„Откриването на този миниатюрен сигнал отвори нов прозорец към ранната вселена”, каза астрономът от американския щатски университет в Аризона Джъд Баумън, който е водещ изследовател по проекта.
„Телескопите не могат да виждат достатъчно недалеч, за да предадат пряко образа на такива древни звезди, но сме ги виждали, когато започват да действат, тоест да искрят „чрез радиовълни, пристигащи от космоса”.
Следи от звездите, които преди 13,6 млрд. години вече са били активни – само 180 млн. години след като Големият взрив довежда до раждането на вселената, са били уловени в австралийската пустиня от радиоспектрометър с големина на маса за хранене.
Такива доказателства бяха чакани, но не и толкова бързо. За всеобща изненада и удоволствие сигналът съдържал и нещо любопитно.
Ранната вселена, показват данните, е била два пъти по-студена отколкото се смяташе досега, с температура от минус 270 градуса, според изследването в сп. „Нейчър”.
Някои предположиха, че причина за това е тъмната материя. Това е тема на съпровождаща научна публикация в същото списание.
Авторът й Ренан Баркана от университета в Тел Авив, смята, че този мраз може да се обясни с взаимодействието на обикновената материя с тъмната, при което тя губи енергия.
Данни от спътника „Планк” през 2013 показаха, че обикновената материя, от която е направено всичко, което виждаме и пипаме, но съставлява само 4,9 процента от вселената, а на тъмната материя се падат 26,8 процента. Останалите близо 73 на сто са тъмна енергия.
Невидима за телескопите, тъмната материя се възприема чрез гравитационната сила, която упражнява върху други обекти в космоса.
Учените смятат, че за около 400 000 години след Големия взрив вселената е била тъмна – изпълнена главно с водород.
Гравитацията бавно приближила най-гъстите газови зони едни към други и се създали звездите. Сигналите, уловени сега, са от първичен водород, от времето, когато светлина от първите звезди за пръв път направила газа разпознаваем.
Нашето Слънце и слънчева система са се формирали около 9 млрд. години по-късно. Най-ранните звезди са били източник на всички тежки елементи във вселената, включително и онези, нужни за поддържането на живот.
