При всяка възможност те се представят за острови на стабилността и сигурността - въпреки това не ги приемат в Шенген. България и Румъния остават неприемливите деца на Европа, пише Дойче веле.
Българският министър на външните работи Екатерина Захариева бе тази, която отново повдигна темата за Шенген пред германската и европейска общественост. В интервю за вестник "Ди Велт" тя настоя не само за отмяна на граничния контрол в рамките на ЕС, но и за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство да края на годината.
Изявлението на българския външен министър придобива особена тежест, тъй като в момента България е ротационен председател на ЕС. Но тази инициатива не е нова. С упорита последователност политиците в България и Румъния настояват за приема на двете страни, който беше първоначално планиран за 2011 година.
Техните искания обаче постоянно биват отхвърляни заради слабостите в сферата на правосъдието и борбата с корупцията. Според Еврокомисията двете страни изпълняват всички технически условия за присъединяване към Шенген. Отделни страни-членки и най-вече Германия и Франция обаче постоянно изразяват резерви за приемането на България и Румъния. С право, твърдят критиците на прибързаното приемане в Шенгенското пространство.
Граничният контрол ще остане
Баварският вътрешен министър Йоахим Херман е един от водещите политици, които не искат прибързано приемане на двете страни. В интервю за пресата през януари той заяви, че е желателно двете страни да бъдат присъединени към Шенгенското пространство, но това не бива да става за сметка на сигурността на германското население. А тази опасност - според него - е твърде голяма поради "ширещата се корупция и проблемите с организираната престъпност" в България и в Румъния.
Йоахим Херман подчерта, че не е уместно да се въвежда граничен контрол по границата с Австрия, а да бъде премахнат за България и Румъния, без да бъде подсигурена защитата на външните граници на ЕС. Още преди последните избори за Бундестаг през есента миналата година федералният канцлер Ангела Меркел се застъпи за приемането на всички страни в Шенгенското пространство. Тя приветства предложението на Жан-Клод Юнкер за бързото приемане на България и Румъния като "един разумен подход".
Веднага след това обаче настоя за продължаване на граничния контрол по германските граници за неопределено време. "Докато защитата на външните граници не функционира така, както ние си я представяме, е абсолютно правилно да бъде продължен граничният контрол в основните участъци по вътрешните граници", заяви Ангела Меркел в интервю за пресата.
Жан-Клод Юнкер се отмята
Междувременно председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер се държи въздържано, поне що се отнася до предложението му за приемане на Румъния. Той дава висока оценка на напредъка на страната по отношение на върховенството на закона. Но ЕК в никакъв случай не може да приеме последните развития в страната, заяви той в Брюксел.
Намекът бе повече от ясен. Социалдемократическото правителство в Букурещ се опитва да ограничи независимостта на правосъдието и разводнява борбата срещу корупцията. Жан-Клод Юнкер заяви, че ако т. нар. правосъдна реформа не бъде преработена, присъединяването на страната към Шенгенското пространство ще бъде разглеждано под друг ъгъл.
Днес към Шенгенското пространство принадлежат 26 държави. 22 от тях са членки на ЕС, тоест всички с изключение на Великобритания, Ирландия, България, Румъния, Хърватия и Кипър, както и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.
Граничният контрол по вътрешните граници беше отменен, но от началото на бежанската криза много страни от ЕС правят проверки по границите. С оглед на повишената терористична опасност ЕК иска да удължи граничния контрол в Шенгенското пространство. Все още в сила е правилото, че при нужда граничният контрол може да бъде удължаван всеки шест месеца. През май изтича срокът на последното удължаване на граничните контроли. Брюксел предлага удължаване на граничния контрол за срок до три години с оглед на нестабилното положение със сигурността. Понастоящем много страни, сред които Германия, Франция и Австрия, правят проверки по границите си. Повечето от тях обаче обосновават тези мерки не с терористичната заплаха, а с недостатъчната закрила на външните граници на ЕС.
