Шотландец върви през пустинята. Започнала да го мъчи неописуема жажда. Стигнал той до една сергия, на която младеж от Габрово продавал вратовръзки.
– Умирам от жажда. Моля те, дай ми малко вода… – помолил шотландеца.
– Нямам вода, но пък можеш да си купиш една вратовръзка! – отвърнало габровчето.
– Не искам вратовръзки, нужна ми е вода! – едва прошепнал шотландецът.
– Хубаво де, не искаш вратовръзка. Но за да видиш, че и аз съм човек, ще ти кажа, че зад онези дюни има ресторант. Там със сигурност имат вода.
Два часа по-късно, шотландеца се върнал, ни жив – ни умрял. Пълзял на четири крака, с изплезен език.
– Защо се връщаш, не намери ли ресторанта? – попитало габровчето.
– Намерих го, но баща ти каза, че няма да ме пусне вътре без вратовръзка…