Трябваше да остарея, момчето ми, за да науча какво е щастие.

Щастието, в крайна сметка, е в две женски ръце.

Тия, които ще те прегръщат, които ще те държaт,

ще те приспиват, ще ти готвят, ще те милват...

И накрая, когато му дойде времето, ще ти затворят очите.

Многото ръце те объркват.

Загубено време.

Само две са ти нужни.

Ще видиш и ще разбереш, когато остарееш и ти...

Автор: Танасис Вегос