В управляващата двойна коалиция се очертава все повече и все по-скандално двоен стандарт във връзка с поведението на Сидеров  като рецидивист чрез агресивното му поведение спрямо журналисти. Миналата седмица се изяви в традиционната си хулиганска роля срещу Цветанка Ризова в БТВ, вчера я изигра отново и в БНТ срещу Горан Благоев.

Припомням, че депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров трябваше да напусне парламента заради скандала, който произведе неговата реплика в предаване на Нова телевизия, в което Тодоров намекна, че “празното столче” на водещата Анна Цолова е овакантено заради това, че е задавала неудобни въпроси на овластени политици, като самия него.

Сидеров зададе вчера същия по смисъл въпрос от екрана на БНТ по адрес на журналиста Горан Благоев. Попита дали той все още бил водещ на предаването “Общество и вяра” .

Много пъти съм отбелязвал, че си давам сметка колко  много колеги се дразнят от моите обобщения за ниското ниво на журналистиката у нас, но не мога да си позволя да посочвам конкретните изключения. В такава роля бих изглеждал като самоназначил се коректив, еднолично жури, определящо от някаква “висша инстанция” кой “става” и кой не по собствените ми високи критерии. Този път обаче съм провокиран от агресията на Сидеров да посоча тъкмо някои изключения от тъжния медиен пейзаж у нас, определен  като “катастрофален” вчера в публикация на “Монд”, посветена на свободата на словото в бившите съветски колонии в Европа.

Преди всичко не мога да не изразя удивление от късата памет ( или липса на характер) по отношение на самия Сдеров в българските медии. Не беше чак толкова отдавна денят на неговия парламентарен триумф през 2005 г., когато нахлу с 8 процента в парламента. В нощта на победоносната си конференция той яростно се закани на журналистите, че вкупом ще се разправи с тях. Но това не само му беше простено, но и вече втора година го ухажват и обслужват в медиите като някакъв преродил се, чисто нов бивш палавник, който станал обединител на патриотите в България.

Както се вижда обаче, маскираният Сидеров отново си показва истинското лице – ту в предаването “Лице в лице”, ту зад гърба на колегата Горан Благоев, когото напада подло в негово отсъствие. А какво ли би станало, ако трябваше да се мери с него в областта, в която се представя за компетентен?

Горан Благоев е сред малкото водещи в българския телевизионен ефир, който не само си е на мястото, не само не отстъпва по познания на своите гости по познания, но и вероятно ги превъзхожда понякога. Личи си не само от въпросите, но и от отговорите, които допълва. Това е голяма рядкост в телевизионните студиа, където в очите на повечето водещи можеш да прочетеш неразбиране за онова, което говори събеседникът им. Само кимат като онези кичозни тигърчета на таблото на москвичите, каквато мода имаше едно време в царството на социалистическия кич.

Такъв водещ е също и Георги Ангелов от “Денят започва с култура”, чиито познания по история в “История бг” респектират титулованите му събеседници ( и образованата телевизионна аудитория) по същия начин, по който Горан Благоев партнира на богослови – но истински, а не на самозванци, като Сидеров.

Апропо, авторът на тези редове отказа на Горан Благоев преди няколко години покана за участие в предаването му “Вяра и общество” именно поради съзнанието, че не е специалист в тази област. Колегата Благоев, който беше доста настоятелен, вероятно се е обидил заради упорития ми отказ ( след което, разбираемо, втора покана не последва), но това не ми пречи да му свалям шапка. Който може, може. Това трябва да се признава дори и в нашата държава!

Удоволствие е да се гледа и предаване за литература по БНТ с водещ Андрей Захариев – още едно рядко изключение. Хем млад и и ерудиран, хем възпитан, вежлив и умерен в разговора, в който познанията му по темата се виждат без не се натрапват.

Иначе, когато става дума за политика, от нея “всички разбират”. Как да откроиш когото и да било сред телевизонните водещи? В тази област освен познания, се иска и позиция, защитена от самия водещ, но и от свободата му да я защитава, която по дефиниция отдавна е ограничена у нас от възприетата даденост на криво разбрания плурализъм. На публициста е практически забранено да изразява собствено мнение. Превърнат е в скопец за удобство на политиците и медийните началници, които не искат да си имат неприятности със своите невидими за зрителя началници в държавата, присъстващи духом като недосегаеми божества в телевизионните студия.

Много са проблемите, свързани с осакатеното право на политически коментар от страна на телевизонните водещи, но за краткост бих откроил един от тях: пълният отказ на телевизиите да използват най-силното си оръжие- в случай, че изобщо имат такова желание. Това са архивните кадри. Не говоря само за някакви “усмивки” от черно-белите ленти ( върху които БНТ има монопол и играе в това отношение сдържаща роля, срещу която, “кой знае защо”, никой не възразява – по навик вече…).

Представяте ли си само при масовата злоупотреба с истината от страна на политиците, какво би се случило с тях, ако им припомняха чрез собствения им образ картинката на обратното, което са бръщолевили преди година, две, десет години!? Нямаше да остане на власт нито един от тези, които са несменяеми. Не е нужно да се прави кой знае какво разследване. Достатъчно е само да си припомни автентично какво е говорил вчера същият властник, който днес твърди обратното.

Политиците обаче отлично знаят това и са се подсигурили срещу подобен ужас. Как го постигат, те си знаят, но резултатът е видим: не им виждаме срамотиите и те продължават с нахалното си поведение. Ако не съм прав, всяко предаване с участието на Сидеров трябваше да включва някоя от безройните срамни сцени с негово участие в близкото минало – нямам предвид само голите му снимки в списание “Клум М” , където се демонстрира с очила, сложени на онова място, което приятелят му Кошлуков изобрази чрез среден пръст в предаването си “Още от деня” по БНТ.

Share on Facebook