В съвременния забързан ритъм на живот правилното хранене е трудно постижима цел. Голяма част от хората не хапват нищо през целия ден, но вечер апетитът им е вече неудържим и не могат да се спрат. И тъй като тази ситуация е част от ежедневието ни, започваме да я възприемаме съвсем нормално. Всъщност става дума за сериозно хранително нарушение, синдрома на нощното хранене, който за пръв път е диагностициран през 1955 г. от американския психиатър Алберт Стънкард.

В основата на това нарушение стоят стресът и тревожността. Проявява се с целодневен глад и вечерно преяждане, а в тежките случаи с безсъние и хранене през нощта. Поведението през деня се доближава до анорексията, а вечер до булимията. Причината е, че при тези хора апетитът отсъства през деня, но се появява с пълна сила вечер.

Установено е, че страдащите от синдрома на нощното хранене имат нарушение на хормоналния ритъм. Поради това при тях биологичният часовник е преобърнат, а вследствие на това и обмяната на веществата.

Нощните пристъпи на глад в повечето случаи са съпроводени с депресия, а понякога и с ниска самооценка. По правило депресията е често последствие от нарушенията в храненето. Хората се срамуват от нощните си набези в кухнята, опитват се да скрият проблема от близките си и често именно това ги провокира да преяждат все повече и повече.

Обикновено страдащите от синдрома на нощното хранене не вземат никакви мерки за борба с наднорменото тегло. Те бързо се предават пред излишните килограми, тъй като стихийният прием на храна води до трудно отслабване и изключително бързо напълняване.
Основният начин на лечение на синдрома на нощния глад, както и при другите хранителни нарушения, е психотерапията. Тя помага на засегнатият да преодолее стреса, който провокира проблема, и така да промени хранителните си навици.