Ново проучване на Университета „Бингамтън“ показва, че фините промени в паметта може да започнат по-рано, отколкото се смяташе досега. Според изследователите средната възраст може да бъде важен повратен момент.

Учените установили осезаем спад в точността на паметта между младите участници и хората на възраст около 50 години. Резултатите повдигат въпроси кога започват свързаните с възрастта промени и как влияят върху работата на мозъка.

Проучването е публикувано в научното списание „Cerebral Cortex“. В него участвали около 60 души на възраст между 18 и 74 години.

Изследователите проверили доколко участниците могат да запомнят конкретни връзки между лица и предмети или сцени. Едновременно с това чрез ядрено-магнитен резонанс била проследена активността в хипокампуса, област от мозъка с основна роля за паметта.

По време на експеримента участниците разглеждали лица, съчетани с различни предмети или сцени. След петминутна почивка те трябвало да посочат кой предмет или сцена първоначално са били свързани с всяко лице.

Опитът бил разработен така, че да проследи обичайните етапи при формирането на спомените. Мозъкът първо записва новата информация, след което хипокампусът я възпроизвежда за кратък период, за да подпомогне нейното стабилизиране. По-късно споменът се извлича при необходимост.

Резултатите показали ясна разлика между по-младите участници и хората в средна възраст.

„Наблюдаваме голям спад в точността на паметта между хората на възраст от 20 до 30 години и участниците около 50-годишна възраст. Някои от процесите в хипокампуса започват да отслабват още в средна възраст“, обясни съавторът на изследването Иън Макдона, доцент по психология в Университета „Бингамтън“.

Учените открили и какви грешки стават по-чести с напредването на възрастта. Много от участниците на средна възраст си спомняли, че са виждали дадено лице, но не успявали да посочат свързаните с него предмет или сцена. Информацията им изглеждала позната, но точната връзка между отделните елементи се губела.

Изследователите описват това като ефекта „Виждал съм нещо подобно преди“.

Едно от най-изненадващите открития било свързано с мозъчната активност при грешен отговор. Учените очаквали по-възрастните участници да показват по-слаба активност на хипокампуса. Резултатите показали обратното.

Когато младите допускали грешки, мозъкът им обикновено не активирал отново моделите, създадени при първоначалното запаметяване. При по-възрастните често се наблюдавало силно повторно активиране на същите модели, въпреки че отговорът им бил неправилен.

„Колкото по-силно те активират отново хипокампуса по начин, съответстващ на първоначалното запаметяване, толкова по-вероятно е да допуснат подобни грешки“, посочи Макдона.

Причината за този неочакван резултат все още не е установена. Бъдещи изследвания могат да проследят отделните етапи на паметта при конкретни хора, да проверят ефекта от мозъчна стимулация след учене и да наблюдават участниците в продължение на години.

Проучването е проведено с малък брой участници и резултатите трябва да бъ бъдат проверени в по-мащабни изследвания.