„Хайде да не си говорим глупости.“ Тези думи отправи Василена Киара Димитрова по повод позиция за вътреболничните инфекции, изразена от здравния министър на България Катя Ивкова в телевизионно интервю.

Василена Киара, студентка по медицина и част от Инициативния комитет „Бъдеще в България“, разпространи своята гледна точка за вътреболничните инфекции в социалните мрежи.

 В публикация тя споделя личния си опит от година и половина работа в реанимация и твърди, че проблемът не може да бъде сведен до поведението на посетителите и използването на калцуни.

Повод за реакцията ѝ е изказване на здравния министър, според което вътреболничните инфекции могат да бъдат ограничени чрез по-добра хигиена и поставяне на калцуни от близките на пациентите.

„Нека си кажем истината. Да, хигиената не е на ниво почти никъде по болниците, но нека не си затваряме очите защо“, пише тя.

По думите ѝ през 2021 г. е подписала трудов договор с основна заплата от 671 лева. По време на дежурствата изминавала между 15 и 20 километра на ден, като често трябвало да изпълнява задачи в различни части на болницата.

„Вървях по 15-20 км на ден на работа, тичайки през повечето време из цялата болница. През това време кой да почисти?“, пита Киара.

Тя разказва и за случаи, в които през нощта се налагало пациент да бъде изведен по спешност от реанимацията, за да бъде прието друго дете. Отделението разполагало с осем активни легла и още две за пациенти с COVID, но нямало достатъчно монитори за всички.

Според разказа ѝ при необходимост оборудване било вземано назаем от други отделения. В същото време единственият санитар на смяна трябвало да участва в извеждането на единия пациент, приемането на другия и почистването на помещението.

„В този момент кое трябва да направя първо като единствен санитар? Колко, мислите, може да се изчисти за 10 мин., в които се извежда и приема нов пациент?“, посочва тя.

Киара твърди, че малкият брой санитари затруднява контрола върху работата им. Според нея ръководствата се притесняват от напускането и на останалите служители, тъй като трудно могат да намерят хора, готови да работят при тези условия и заплащане.

В позицията си тя поставя и въпроса за снабдяването на лечебните заведения със сапун, дезинфектанти и ръкавици. По думите ѝ при изчерпването на консумативите служители понякога носели свои от дома или от друго лечебно заведение, в което работят.

Бившата санитарка призова здравния министър да предприеме конкретни мерки за условията на труд, кадровия недостиг и снабдяването на болниците.

„Ако смятате, че това са причините, не го декламирайте с ехидна усмивка по телевизионни интервюта, а вземете мерки“, заявява Киара.

Тя насочва вниманието и към начина, по който се регистрират и съобщават епидемичните взривове от вътреболнични инфекции. Киара пита защо част от тях остават необявени, кой печели от това и как системата може да бъде променена.

„Ако си отговорите на тези въпроси, може би ще достигнете до правилните мерки. Успех, защото засега не се справяте“, завършва Василена Киара.

Вижте и цялата позиция, споделена от Василена Киара в нейната страница във Facebook:

"Ох, не знам откъде да започна. Мисля просто да игнорирам повечето глупости, казани в това интервю. Ще се спра само на вътреболничните инфекции.

Според министъра на здравеопазването проблемът с тези инфекции лесно щял да се реши, ако близките в болниците си слагат калцуни и се спазва повече хигиена.

Дори да влезем в тази хипотеза, г-жо министър, искам да Ви разясня няколко неща. Аз съм работила като санитар година и половина в реанимация. Точно тези отделения, в които най-трудно се борят ВБИ. Нека си кажем истината. Да, хигиената не е на ниво почти никъде по болниците, но нека не си затваряме очите защо. Подписах трудов договор през 2021 г. за 671 лв. основна заплата. Сега сигурно пак са на минимална заплата санитарите. Вървях по 15-20 км на ден на работа, тичайки през повечето време из цялата болница. През това време кой да почисти?

Имало е моменти нощем, в които по спешност трябва да изведем едно дете от отделението, за да приемем следващо, постъпило по спешност, защото реанимацията имаше 8 активни легла (+2 за COVID), но монитори нямаше за всичките. Та, като се налагаше, се взимаше от друго отделение назаем (белязано с лепенка „от коремно отделение“). В този момент кое трябва да направя първо като единствен санитар? Колко, мислите, може да се изчисти за 10 мин., в които се извежда и приема нов пациент?

Вие добре знаете, защото скоро Ви разказвах, че санитарите ги наричат „шефове“, защото си правят каквото пожелаят и никой нищо не смее да им каже. Че ако напуснат и тези 3-4, които работят, кой ще дойде на този ужас за тези пари?

Ако ще си говорим за хигиена, нека Ви споделя и как се пести от сапун, дезинфектанти, ръкавици и какво ли още не. Защото, когато свършат, персоналът си носи сам от вкъщи или от другата болница, в която работи (защото обичайно всички работят на повече от едно място).

Така че, хайде да не си говорим глупости. Ако смятате, че това са причините, не го декламирайте с ехидна усмивка по телевизионни интервюта, а вземете мерки. А тъй като аз не съм съгласна, че това ще оправи проблема, Ви препоръчвам да се вгледате и в липсата на съобщаване за тези епидемични взривове на вътреболнични инфекции. Каква е причината да не се съобщава? Кой печели и кой губи от това? Как може да се промени, така че да няма губещи?

Ако си отговорите на тези въпроси, може би ще достигнете до правилните мерки. Успех, защото засега не се справяте."

част от Инициативния комитет „Бъдеще в България“.