Пет пациентски организации поискаха спешна среща с премиера Румен Радев и министъра на здравеопазването Катя Ивкова заради подготвяните и вече започнали промени в здравната система.

Организациите настояват реформите да бъдат оценявани не само като административни промени, а според това дали реално подобряват достъпа на пациентите до профилактика, диагностика, лечение, спешна помощ, медицинска експертиза, рехабилитация и последваща грижа.

Писмото е подписано от Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването, Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели, Националния алианс на хората с редки болести - България, Сдружението за развитие на българското здравеопазване и фондация "Една от 8".

Те настояват срещата с премиера и здравния министър да се проведе в най-кратък срок и поставят четири основни теми - бъдещето на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП), продължаващия недостиг на лекарства, реформите в регионалните здравни инспекции, спешната помощ и ТЕЛК, както и финансирането на здравната система.

Според пациентските организации евентуално закриване, преобразуване или промяна в статута на НСЦРЛП създава риск да бъде загубан натрупаният експертен капацитет в областта на оценката на здравните технологии, ценообразуването и реимбурсирането на лекарствата.

Те настояват евентуална промяна да бъде предшествана от оценка на въздействието и да бъдат дадени ясни гаранции, че тя няма да забави процедурите или да затрудни достъпа на пациентите до нови терапии.

Друг основен проблем според организациите остава недостигът на лекарства. Те посочват, че продължават да получават сигнали от пациенти за затруднен достъп до различни медикаменти и настояват за изграждането на устойчив механизъм за ранно установяване на риск от недостиг, проследяване на наличностите и координирана реакция на институциите.

Пациентските представители настояват и обсъжданите промени в регионалните здравни инспекции, системата на спешната медицинска помощ и медицинската експертиза да не бъдат разглеждани изолирано.

"Пациентските организации не защитават конкретни административни структури или единствено отделни елементи на здравната система. Нашата позиция е насочена към гарантиране на достъпен, последователен и непрекъснат път на пациента през системата на здравеопазването", се посочва в общата им позиция.

Според организациите при всяка реформа трябва предварително да бъде ясно какво конкретно ще се промени за пациента и по какви показатели ще се измерва резултатът. Сред тях те посочват времето до поставяне на диагноза и започване на лечение, достъпа до спешна медицинска помощ, административната тежест при ТЕЛК и координацията между отделните части на здравната система.

Това е особено важно за хората с хронични и тежки заболявания, подчертават организациите. При онкологичните заболявания навременната диагностика и бързото започване на терапия могат да променят прогнозата, а при хроничните бъбречни заболявания ранното откриване и проследяване могат да забавят необходимостта от диализа.

При редките заболявания пациентите често преминават през продължаващ с години процес на диагностика, търсене на експертен център, лечение, медицинска експертиза и получаване на социална подкрепа.

"Тези процеси не са отделни за пациента. Проблемът започва тогава, когато системата е организирана около институциите, а не около човека, който трябва да премине през тях", заявяват петте организации.

Те настояват пациентските представители да бъдат включвани още при планирането на реформите, а не след като решенията вече са взети.

Отделно организациите искат специална среща за финансирането на здравната система, на която да бъдат обсъдени устойчивостта на бюджета и разпределението на средствата между профилактиката, ранната диагностика, лечението, лекарствената политика и иновациите.

"Не поставяме въпроса за запазване на конкретни институции като самоцел. Поставяме въпроса дали всяка промяна прави системата по-достъпна, по-бърза и по-сигурна за пациента", се казва още в общата позиция.