Седем години след началото на военния конфликт в Сирия президентът Башар Асад все още е на власт. Без Русия и Иран той вече щеше да е изгубил войната. Цената за тяхната помощ обаче е много висока, пише Дойче веле.

Бунтовническите крепости Идлиб и Източна Гута се оказаха костелив орех за режима на Асад. Затова и през последните дни въздушните удари на режима срещу позициите на джихадистите в тези два града бяха толкова ожесточени. По данни на международно признатия Сирийски център за наблюдение на човешките права при нападенията от въздуха срещу двата града само във вторник са загинали 63-ма цивилни, сред които и 14 деца. Според непотвърдени информации нападателите са използвали също и химически субстанции.

От няколко години Идлиб и Източна Гута се намират в ръцете на бунтовниците. Сега Асад се опитва да си ги възвърне. Ако успее, режимът ще направи важна стъпка към целта - да си върне контрола поне върху части от сирийската територия. Всъщност Асад и сега вече постига успехи: най-големите градове на страната са под негов контрол. А военен триумф в Източна Гута би довел до консолидиране на властта му най-вече в региона около столицата Дамаск.

Арогантността на режима

Около 1/3 от територията на страната все още се намира в ръцете на бунтовниците - основно на съюза "Обединени сирийски сили". Дори и в районите, контролирани от режима, думата имат отделни групировки. Като цяло режимът на Асад властва над по-малко от половината от територията на Сирия.

И въпреки това Асад може да е напълно спокоен, защото е закрилян от двама силни съюзници - Русия и Иран. Те допринесоха сериозно за неговото политическо оцеляване. А това - след натрупалата се дълбока омраза през тези седем години гражданска война - означава и друго. А именно: неговото физическо оцеляване.

Така режимът демонстрира самоувереност: на организираните от Русия мирни преговори в Астана, Казахстан, неговите представители се държаха надменно и не проявиха никакъв интерес към започването на преговори, написа в английския "Гардиън" ръководителят на делегацията на основните светски групировки от съпротивата Наср ал Харири. "Представителите на режима демонстрираха нулев интерес към преговорите. Без натиск от Русия политическият процес е невъзможен", подчертава той.

Безсилната опозиция

Русия обаче не упражнява такъв натиск, а това допълнително заздравява режима. Но само на пръв поглед. През 2012-2013 година режимът на Асад беше притиснат до стената, от армията редовно дезертираха войници, които се присъединяваха към бунтовниците. И тогава дойде решителната намеса на Русия и Иран, без която Асад по всяка вероятност щеше вече да е загубил войната.

Сега обаче той предвкусва победата. Или както казва сирийската правозащитничка Сухаир Атаси: "Оставам с впечатлението, че Западът е склонен да предостави проблема Сирия изцяло на Русия и е готов да приеме напълно действията на Москва".

Но точно това може да се окаже пагубно за Асад. Защото Москва и Техеран не поддържат сирийския президент от чисто приятелство, а поради друга причина: защото неговата власт е най-лесният начин за тях да прокарат интересите си в Сирия.

"Иран и Русия позволяват на Асад да работи за техните интереси, защото досега той все още не ги е разочаровал", пише на уебстраницата на телевизия "Ал Джазира" сирийската активистка Малак Чабкун. И на него наистина не му остава нищо друго, освен да изпълнява нарежданията на своите покровители.

Докато Русия предоставя предимно своя военна техника в Сирия, то Иран участва с жива сила - собствена войска и наемници. Според Чабкун Техеран финансира участието на четвърт милион бойци, сражаващи се в Сирия, в това число и 90 хиляди сирийски шиити. Всички те са лоялни към този, който им плаща - в случая това е Иран, а не Сирия, изтъква активистката.

Разпродажбата на Сирия

Така Асад запазва властта си, но е принуден да гледа как неговите покровители безжалостно налагат интересите си в Сирия. Наред с военните бази, които си осигурява в района, Русия гради и имиджа си на международна сила, с която всички трябва да се съобразяват.

Иран пък разширява влиянието си на хегемонна сила в региона и преследва, също както и Русия, икономически интереси. Още през 2014 година се заговори, че ирански бизнесмени изкупували не само сирийски фирми, но и земеделски земи и имоти в градовете в близост до по-важните светини, казва още Чабкун. А това подсказва, че Иран е решен да се настани в Сирия - както икономически, така и идеологически. И колкото по-отстъпчиво е правителството на страната, толкова по-лесно ще му е на Иран да постигне целта си. А самият Асад има все по-малко причини и сили да противодейства на иранските и руските интереси.

Равносметката след седем години война не изглежда никак добре за сирийския президент и управляваната от него страна: президентът е спасен, но страната му е разпродадена.