Дълго време се въздържах да се бутам в размножаващата се със заешки темпове навалицата от специалисти в България по темата за бурките.

 

Ако бях привърженик на тази маскировка, която наистина е напълно нетрадиционна за България и очевидно е „мода”, продиктувана ( със силата на банкнотите, а не на вярата) от противниците на европейските (ни) традиции, щях да възкликна, че става дума за правото да си различен до степен да си невидим.

 

Номерът с маскирането обаче е толкова прозрачен, че нямам намерение да го защитавам от правозащитни позиции.

 

Подчертавам: ако пълното покриване на лица (от женски пол) беше въпрос на религиозно убеждение, в което никак не съм убеден в туземния ни случай,  щях да постъпя традиционно ( за себе си) и да го подкрепя като право на вярващите.

 

В същото време борбата с бурките като едва ли не най-голямата заплаха за нашата просперираща изостаналост в европейското състезание по просперитет се води до пълното самоотричане на тази фалшивата кауза, прегърната от търсачите на политическо самозадоволяване в патриотично им сепаре. Борбата с бурките, които малцина са виждали на улицата, е маскировка, параван, игра на криеница, бягство от истинските проблеми, познати на всеки човек от улицата.

И знаете ли защо е така? Защо е толкова креслива тази маневра по отвличане на вниманието от грозотията на забуленото лице на властта, белязана от циреите на корупцията?

Не е само въпрос на избиване на туземните комплекси на вълната на всеобщата европейска тревога за галопиращия с босите крака на бежанците ислямизъм. И не е само кауза за комплексари и другари, които така разбират европейската солидарност в крак с бремето на бежанската криза.

 

Работата е там, че България отдавна е страна на бурките. Тук маскираните ни управляват, покрити с бурките на вярата, че могат да си правят с нас каквото си искат. Доказано, уви.

 

Например „верващите” избраха маскирания като цар пратеник на Москва  Симеон Сакскобургготски. Бурката му беше монархическа и западна като изработка. Направо брюкселска дантела. Но се оказа руско плетиво, забрадка за матрьошка, която подготви повторната мутризация на страната след първия й примитивен период  от 90-те години, надграждайки я с маскирани, костюмирани като лондонски юпита, (не)традиционни  по своята ориентация в създаването на измамна представа за себе си.

 

Темата за маскировката на водещите лица в българската политика е голяма като Русия, в която е популярна приказката за Сивка-бурка и Иван глупака, победител в състезанието за ръката на царската дъщеря именно под маскировката на глупак.

http://www.kostyor.ru/tales/tale54.html

 

 

 

 

 

 

 

 

Share on Facebook